НЕБЕСНИЯТ ГОВОР, ВИСОКОТО МЪЛЧАНИЕ

(Поезията на Михаил Ренджов)

Роман Кисьов

Дълбоката, многоизмерна, асоциативна и възвишена поезия на Михаил Ренджов го нарежда сред най-значимите имена както на македонската, така и на европейската съвременна поезия.
Малцина са творците, имащи достъп до множество измерения и преминаващи свободно през тях. А още по-малко са тези, които имат способността да съединяват, умиротворяват и преобразяват отделните реалности (в които пребивават и през които преминават) чрез силата на Словото и поетичния език, като им придават нови качества, за да достигнат до самата същност на явленията и измеренията. Михаил Ренджов е именно такъв поет. За него поезията не е самоцел, а средство – за “виждане” и познание, което преминава през самопознанието. Затова и неговата поезия е белязана с автобиографичност. Ала тя не отразява външни събития и явления, а вътрешни състояния и опитност на душата. Външните описания на пейзажи и явления, там, където ги има, са само повод за разгадаване тайните на битието, но най-вече те отразяват отново духовни измерения или движения на душата. Така чрез природните елементи и картини Ренджов изгражда собствена образна символика, натоварена с множествен смисъл и излъчваща метафизично обаяние. Така например поетът между два бряга чува гласа на своята майка, а между два пороя вижда страха на своя баща. Или пък светулките в нощ без месечина са всъщност душите на ангелите, а облаците са неми кораби, които носят неговата болка.
Темата за болката преминава през много от стиховете, особено в ранните книги на поета. Но и тук болката не е просто външна емоция, а част от пътя на душата, естествено състояние, породено от неспокойния тревожен дух, търсещ отговор на изначалните екзистенциални въпроси за смисъла на съществуването. Синтезиран израз на това търсене срещаме в стихотворението “Близка е нощта в която ще почина”: “Ще съумея ли да си обясня сърцето / Ранено със хиляда месечини и звезди?”
Тези въпроси и тази духовна нагласа на поета предопределят по-нататъшното му развитие (неговото и на неговата поезия) в едно мистично пътешествие по пътя към Просветлението. В този контекст изключително точни са наблюденията на македонския поет Ефтим Клетников: “И колкото по-интензивно ще чувствува трагичността на съществуването или, както казва Достоевски, страданието на Красотата, толкова повече Ренджов ще довежда своята поезия до един префинен, смирен, тих размисъл, в който песента е светлина, която води поета, както Вергилий – Данте, през тъмната гора на живота.”(1)
В по-късните си стихосбирки Ренджов все повече се обръща навътре в себе си, вглеждайки се в дълбините на собствената душа, на своя вътрешен свят, на своето съкровено Аз. Неговият език става все по-аскетичен и оголен, но същевременно все по-дълбок, проникновен и, бих казал, мистичен… В стиховете му все повече, по думите на Клетников, “мислите, чувствата и тонът на езика се приглушават и благо се херметизират”.(2) А и как добре го е казал самият Ренджов: “Безмълвие, / Безветрие, / Бездихание, / Секунда / На дълбоко / Влизане / Във себе си, / Целувка / На Светата / Тайна, / Благоухание / Безмълвно / Покаяние: / / Метание.”
И тук стигаме до най-важното в поезията на Ренджов – трансформацията, новото духовно състояние (метание), новото битие. Този ключов елемент е тясно свързан с основната, ясно открояваща се тема в цялото му творчество, а именно темата за Смъртта. При други поети Смъртта е неизбежното зло, окончателен край на живота, вечна присъда и причина за “мировата скръб”. Докато при Ренджов Смъртта се явява със своето друго, тайнствено лице – Краят като Начало, защото “Смъртта със смърт ще бъде умъртвена”… Смъртта като врата за Отвъд. И тук най-малко става въпрос за физическата смърт, а именно за духовната трансформация в рамките на земния живот, за промяната на естеството на индивида от човешко (земно, тленно) в божествено (небесно, вечно) чрез Мистерията на Новото духовно раждане, за която от най-дълбока древност свидетелстват както текстовете на орфическите сакрални пластини, плочици, печати, устните предания и Тракийските послания(3), така и Новозаветните писания. “Този, който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество…”(4) гласи част от пиктографското писмо върху печата от Караново, Новозагорско (4000 г. пр. н. ера). Тази тема е основна и в по-късните орфически записи, и е основен елемент в Християнството (нека си спомним беседата на Христос с Никодим в Св. Евангелие и посланията на Св. Апостол Павел). Понеже сакрален, космичен образец на тази Тайна се явяват Раждането, Смъртта и Възкресението на предвечния Логос-Творец-Иисус. Или както казва в един свой стих Тадеуш Ружевич: “най-голямото събитие / в живота на човека / са раждането и смъртта / на Бога…”
Копнежът на Ренджов по Смъртта е всъщност копнеж по Живота, копнеж по Вечността и Съвършенството, по Бога. В това отношение стихотворението “Седмата песен” се явява програмно за поета: “Трябва ми / Седмата песен. // Седмата? // Онази за гърма? / Онази за дъжда? / Онази за живота? // Не./ Онази за смъртта – / Съвършената песен.” Седмата песен е крайната точка, в която се съединяват Животът и Поезията, Началото и Краят, божественото и човешкото. Тя е онзи сакрален връх, за който другаде поетът казва: “Небесният говор: // Върхът. // Тук осъзнавам / Че аз съм това / Последно и първо / Което не знам…” Но този връх е колкото крайна, толкова и начална, отправна точка към нови, висши духовни селения, към Седмото небе, където поетът отнася своята песен и влиза в Светия храм, за да излее своята душа в псалми и молитви, за да открие “във чистия Говор: Високото Мълчание”. А във Високото Мълчание – Светлината.


Бележки

(1) Ефтим Клетников, “Език-Молитва” – послеслов към второто издание на “Псалми” от М. Ренджов (Издателство „Менора”, Скопие, 2005); Обратно в текста
(2) Пак там Обратно в текста
(3) “Тракийските Послания” (Изд. Фондация „Градът”, София, 2005); Обратно в текста
(4) Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано-І” (Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006). Обратно в текста


Този текст е предговор към книгата “Седмата песен” от Михаил Ренджов, избрани стихотворения и псалми, в превод на Роман Кисьов, (София, Издателско ателие Аб, 2006).