СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Превод от македонски: Роман Кисьов
СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
Щом тъмнината се отдели от светлината
От сиянието поникна дърво
Златно дърво, златно дърво.
Щом дървото се разлисти
На него кацна птица
Златна птица, златна птица.
Щом птицата запя
От песента бликна огън
Златен огън, златен огън.
Щом огънят изпепеля
От пепелта изникна човек
Вечен човек, вечен човек.
НЕНАЗОВАНО
Родих се много стар
За да не бъда бездеен
Изоравах сянката пред себе си
И върху сянката садих овошки.
От ядката на всеки плод
Изваждах по едно слово
И така се научих да говоря.
От мене се научи
Целият род.
И като младеех
И като ми се смаляваше
Тялото-земя
Започнаха да ми изсъхват овошките
И на овошките плодовете
И във плодовете
Ядките.
Когато наближих към детството
Забравих да говоря.
Сега съм дете-кърмаче
Което се завръща
Към утробата на майка си
Във оная пречиста капка вода
На първия ден-зачатие:
Свещен.
Безтелесен.
ДА БЪДЕ: СЛОВО
Да бъде: Слово
И да бъде дъга във словото
И да се затегне сечивото
От утробата до дъха
(във сън както и във ден)
Да се влезе във простор
Както се влиза
В моята кръв
В моя пожар,
Да се влезе
Изцяло и тихо
Докато всичко не се изгори
Докато всичко не се изпепели
Озвучен и щастлив
Сякаш пред
Страшния
Съд.
ВЕСТИТЕЛИ. ТАЙНА
На Венко Андоновски
Застанаха вестителите
Пред знака на Тайната:
Дали сянката и забравата
Долу
Дали светлината и ангелите
Горе?
(Конете им са изморени
Копитата им горят.)
“Мечът”, рече един от тях,
И разсече ябълката.
От ябълката
Две яребици
Излетяха.
“Следвайте техния полет”
рече друг
Едните тръгнаха
След едната яребица
Другите – след другата
На мястото на Тайната
Поникна дърво което чака
Конниците да се върнат:
Едните тръгнали след сянката
Долу
Другите – към светлината
Горе.
СВАЛЯНЕ ОТ КРЪСТА
(Фреска)
Когато го сваляха –
Плачеха.
Кръстът на птица му заприлича
От раните му миро течеше
На лицето, ах, на лицето
Жълта овошка между два реда звезди
Ангели му долитаха
Бял босилек цъфтеше
Ангели ми долитаха
Бял босилек цъфтеше
На лицето, ах, на лицето
Жълта овошка между два реда звезди
Кръстът на птица ми заприлича
От раните ми миро течеше.
Когато ме качваха
Ах, когато ме качваха
Плачеха.
ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ
(Фреска)
Стоим. Той – пресветъл
Аз – тъмен. Изведнъж:
Водите се разтвориха
Вратите се затвориха.
От душата тогава
Излетяха славеи
И изчезнаха зад стените.
Значи: влязох във Ерусалим?
Не, не влязох аз
Оттам ме изнесоха.
ОПЛАКВАНЕТО
(Фреска)
Две птици
Две ми лястовици
Със тъжен полет
В очите на Майката
Слетяха.
Две птици
Две ми яребици
От сърцето й тъга
От душата й болка
Отлетяха.
Две птици
Две черни птици
На лицето й черно
Процъфтяха.
ПЪТЕКА
Минали по нея ангели
Апостоли, жреци и мъдреци
Чуми, морове, потопи
И сватби минали
Отминали.
Стъпката моя по нея
Във пепелно време върви
Във време утаечно
Гази.
Под слънце змията изпъната
Към небето запалено
Лази.
Нерези, лятото на 1979
СВЕТИ НАУМ*
1.
Тук е началото на света
И зачатъка на живота:
На билето и тварта
На водата и жарта
Създадени със божия
Благодат.
2.
Оттук извират
Реките на Рая
Жилките на вечността
И тайните на безкрая.
3.
Тук е записано
Със вещи резби
И меки везби:
Божието и небесното
Старото и новото.
4.
Оттук извира и блика
Светлината и
СЛОВОТО.
* Манастир на Охридското езеро, срещу Охрид, където
се намират мощите на Св. Наум. Тук река Черни Дрим
се влива и преминава през Охридското езеро. (Бел. пр.)
ГАЛИЧИЦА
(Самарът*)
От къде свети ясно слънце?
Откъм Горна Вода.
Къде залязва ясно слънце?
Накъм Долна Вода.
До къде гледат Божии очи?
До край Света Земя.
Що ми слушат уши Божии?
Що молитстват Божии чеда.
Къде свети Престол Божий?
На връх Вишна Гора.
Къде се възвишава Вишна Гора?
Между Горна, между Долна Вода.
. . .
Що работиш, Свети Боже,
На връх гора, между двете води?
Хубост гледам, радвам се
Чеда гледам, проплаквам.
* Топоним на връх на планината Галичица, над
Велество, между двете езера (Преспанското
и Охридското). (Бел. авт.)
ТЕМЕЛИ
(Голям Град)
Не са неми –
Те глаголят
Със език таен
Изписан върху
Каменни листа.
От древността оставени
От всички забравени,
Вкаменени, от огън
Изгорени, потъмнели –
Свети мощи,
Със прах и забрава
Покрити –
Не-от-кри-ти.
Казвате:
Това са тия
Свети книги
Които ни молят
Да отгатнем
Що глаголят
Темелите.
ГРЪМ
(Поетът)
Във нощ се крие
Във мрачното дуло на слънцето
И конете му дебне.
На сутринта коня му краде
И на коня яхнал
С огнен меч удря по бряста
След това кацва
Върху кубето на
Манастира.
На пладне между хората ходи
И първия когото срещне
Между очите го ужилва.
Ужиленият, казват,
Пропява.
ПОЕТ
Първият минувач
Поздрави пчелата
В душата му
Вторият минувач
Поздрави цвета
В сърцето му
Третият се поклони
И рече:
Човеко щастлив
Човеко щастлив
Със пита мед
Във гърдите.
ГЛЕДАШЕ МЕ В ЧЕЛОТО
(Птицата. Поетът)
Гледаше ме в челото
Със сянка на блага загриженост:
“Не се грижи, й рекох,
Аз със него умея хубаво,
Така хубаво да сънувам”.
Погледна ме в устата
Със сянка на нямо съжаление:
“Не ме жали, й рекох,
Аз със нея умея хубаво,
Така хубаво да пея”.
В ръцете ме погледна
Смирено и гордо:
“Не ме гледай в ръцете, й рекох,
Те са за градене на чудесни неща
А аз, все пак, умея хубаво,
Така хубаво да летя”.
РАЗЛИКИ
Съществува разлика между дърветата:
Дърво с гнездо.
И дърво без гнездо.
В гнездото се излива радостта
И влиза в нас
Другото съществува заради различие.
Съществува разлика между тревите:
Трева със буболечка
И трева без буболечка.
Буболечката бръмчи
И изпълва слуха ни
Другото съществува заради различие.
Съществува разлика между хората:
Има човек с тъга
Има и човек без нея.
Човекът без тъга си ти
А онзи със тъга съм аз
Аз съществувам само заради
Различие.
5 април, 1985
