XXI ВЕК

Драгомир Шопов

XXI ВЕК

Просто не знам къде ще замръкна.
Ще замръкна ли вече -
изобщо не знам.
Някой срути старата църква
и някакъв МОЛ
ще изникне там.

А иконите - до една поругани -
аз видях
как изчезват в нощта
и Христос там
с прободени длани
си отива от нас и света…


В УТРОТО НА ВЕЛИКДЕН

Жена ми спи. Отметнала ръка,
завита само с утрото зелено,
прилича на едно дете така,
едно дете, във този миг родено.

И то не знае още накъде
ще трябва да върви. Кого ще срещне.
Добро ли, зло ли ще го поведе
в студени зими, в летни дни горещи.

Ще има ли небе за плач и смях.
И извор, погледа си да измие.
Дали сред хората, сред всички тях,
добър човек ще може да открие.

Дали в съня си, още несмутен,
ще разбере, че някога - кога ли? -
орисница ориса го за мен
и с тази орис двама ще пожали…

Дете, дете… Във тази тишина
и в утрото, което ни обгръща,
целувам твоите очи, жена.
Ти освети самотната ми къща.

Ти озари деня ми ей така -
с добро сърце, макар и уморено.
Жена ми спи, отметнала ръка,
завита само с утрото зелено….