XXI ВЕК
XXI ВЕК
Просто не знам къде ще замръкна.
Ще замръкна ли вече -
изобщо не знам.
Някой срути старата църква
и някакъв МОЛ
ще изникне там.
А иконите - до една поругани -
аз видях
как изчезват в нощта
и Христос там
с прободени длани
си отива от нас и света…
В УТРОТО НА ВЕЛИКДЕН
Жена ми спи. Отметнала ръка,
завита само с утрото зелено,
прилича на едно дете така,
едно дете, във този миг родено.
И то не знае още накъде
ще трябва да върви. Кого ще срещне.
Добро ли, зло ли ще го поведе
в студени зими, в летни дни горещи.
Ще има ли небе за плач и смях.
И извор, погледа си да измие.
Дали сред хората, сред всички тях,
добър човек ще може да открие.
Дали в съня си, още несмутен,
ще разбере, че някога - кога ли? -
орисница ориса го за мен
и с тази орис двама ще пожали…
Дете, дете… Във тази тишина
и в утрото, което ни обгръща,
целувам твоите очи, жена.
Ти освети самотната ми къща.
Ти озари деня ми ей така -
с добро сърце, макар и уморено.
Жена ми спи, отметнала ръка,
завита само с утрото зелено….
