СЛЕДВАЩИЯТ УДАР НА САЩ ПО СИРИЯ ЩЕ СТАНЕ ЛЕБЕДОВАТА ИМ ПЕСЕН

Москва намери най-добрият отговор на удара на коалицията на САЩ по Сирия

Руслан Хубиев

превод: Литературен свят

Развоят на събитията

Както е известно, на 14 април от 3.42 до 5.10 по московско време, два кораба на американските ВМС от Червено море, авиация на САЩ, Великобритания и Франция от Средиземно, а също така стратегически бомбардировачи от района на Ет-Танф, са изстреляли по обекти на военната и гражданската сирийска инфраструктура 103 ракети от различен клас. В Генералния щаб на Русия съобщиха, че сирийските ПВО успешно са прехванали 71 ракети от 103-те, намалявайки нанесените щети до минимум.

В отразяването на ракетния удар са били задействани сирийските средства на ПВО, С-125, С-200, «Бук», «Квадрат» и «Оса». По думите на шефа на Министерството на отбраната на Франция Флоранс Парли и посланика на САЩ в Русия Джон Хантсман: «руската страна е била предварително уведомена» за началото на тази «операция».

По такъв начин, дори независимо от това, че ударът беше нанесен на основата на «данни от социалните мрежи» и точно в деня, когато с разследването на така наречената «химическа атака» трябваше да се заеме комисия от ОЗХО, предупреждението на руския Генерален щаб към Вашингтон подейства. Правителственият квартал на сирийската столица, президентският дворец и най-вече военните обекти на Русия, по време на агресията не пострадаха.

Какъв е смисълът?

Очевидно е, че ключовата геополитическа задача на извършената от САЩ агресия беше демонстрацията на власт. Желанието нагледно да се покаже, че «лидерът» на западния свят е силен, а отговорността за подкрепата на «страшния» режим е на Русия. За Вашингтон беше важно да лиши от човешки облик съюзниците на Асад и да демонизира Москва. Освен това беше нанесен удар и по международното право, под предлог, че уж се пречи на отстояването на правосъдието и че е необходимо отдавна и спешно то да бъде подожено на дълбоко реформиране. Също така тази крачка решава вътрешнополитически проблеми Тръмп, точно така, както това беше направено преди 12 месеца. Тогава рушащите се рейтинги на президента и управляващата Републиканска партии се вдигнаха нагоре веднага след нанесения аналогичен удар по летището Шайрат.

Какво по-нататък?

Даже ако ОЗХО стигне до до град Дума и вземе необходимите образци, тези три страни ще направят всико резултатите от нейните изводи да бъдат саботирани. Ако не успеят да прокарат своя извод в резултатите на комисията, ще се постараят да забавят във времето тяхното публикуване. И тогава в САЩ вероятно ще изплуват някакви «свои» образци кръв от някакви пострадали в Източна Гута хора, предадени им от някакви «правозащитници», или неназовани «активисти». Публично в тях ще намерят зарин, хлор или други бойни съединения, и при това ще съобщят, че техните източници са били същите складове, които в резултат на атаката са се оказали унищожени.

Разбира се и доказателствата на това също се окажат унищожени заедно с взрива, или обратно, ще бъдат открити, тъй като са попаднали там заедно с «пратката» от зарин и хлор в някои от атакувалите ги ракети. Във всеки случай, всичко това ще свърже  Британия и Франция със САЩ в една верига, ще даде храна за фалшификации и победни релации на западните СМИ, но за голямо разочарование на официална Америка съвсем няма да промени факта, че предишното единство вече го няма.

А между нанасянето на ударите по Либия, където САЩ формира междудържавна коалиция от повечето страни в НАТО, половината ЕС в делото Скрипал и само трите страни в това нападение, се простира пропаст. Следователно, по-нататъшните крачки на САЩ, най-много опасяващи се от загубата на доминиращото си влияние, ще бъдат само още по-груби и безумни. Във всеки случай, докато не изгубят сегашния си контрол над «съюзниците» и критичната си геополитическа тежест до край.

В тази връзка, опитите да се доказва невменяемостта на постъпките на невменяеми хора са безмислени. От страх и в опит да задържат властта си, те ще се опитват да я демонстрират по целия свят. Това е типичният последен етап на агонията на всяка империя, когато за да се запази изгубвания контрол се използват всички методи.

А Русия?

Въпреки разпространените сега емоции, да атакуваме САЩ, докато те атакуваха Сирия, ние не можехме. Впрочем, не можехме това точно така, както не може и Вашингтон да атакува Москва, докато ВКС унищожава техните послушни терористи. Американците не могат открито да влязат в конфликт с руската армия, прикривайки се със защитата на съюзниците в лицето на «опозицията», а ние не можем да направим аналогичното срещу армията на САЩ, тъй като нямаме със Сирия съюзнически договор. Нито една от изстреляните от коалицията ракети не попадна в зоната на непосредствената отговорност на руските ПВО в Тартус и Хмеймим.

Официално Русия се намира в САР за борба с тероризма и може да защитава само себе. Именно поради този факт САЩ направиха всичко нито един косъм да не падне от главата на руските офицери и войници, защото в такъв случай това би била съвсем друга  история.

Въпреки това подобно положение на нещата в бъдеще за нас е неприемливо. Очевидно е, че в периода на повишаването на градуса на истериката и страховете на САЩ, такива истории, с постановъчни причини за нападение, могат да се повторят във всяка страна - от Казахстан до Белорусия. А тъй като Русия винаги играе по правилата на «политическото джудо», използвайки атакуващата инерция на противника срещу него самия, тази демонстративна атака ще послужи в полза на руската сигурност и сигурността на нейните съюзници. Как, ще попитате? Точно така, както се възползваше Съветският Съюз в много подобна ситуация. Тогава, по време на ливанското нападение срещу Сирия, СССР достави на Дамаск две пълнокровни системи ПВО, днес Генщабът на Русия открито заяви приблизително същото:

«Преди няколко години, поради настоятелната молба на някои «западни партньори», ние се отказахме от доставката в Сирия на зенитни ракетни системи С-300. Но предвид случилото се, смятаме за възможно да се върнем към разглеждането на този въпрос. Но този път не само по отношение на Сирия, но и на други държави» - каза генерал Рудской.

И това е най-добрият отговор на извършеното нападение. Дори и сега, когато цели на удара бяха преди всичко авиационни бази на сирийските ВВС, а ги защитаваха комплекси с 30-годишна давност, 71 ракети от 103 все пак бяха прехванати.

По данни на обективния контрол, по летище Дювали удар са нанесли четири ракети на коалицията - всички са били свалени. По летище Думейр - 12 ракети, всички са били свалени. По летище Блей - 18 ракети, всички са били свалени. По летище Шайрат - 12 ракети, всички са били свалени. Даже от онези девет ракети, които са били изстреляни по неизползваното летище Мезе, са били свалени пет. А от 16-те, изстреляни по летище Хомс, са били унищожени 13. Изводът: летищата не са пострадали, даже със старите съветски ПВО. И даже прехвърлянето на самолети на сирийските ВВС от техни летища под «чадъра» на руските системи в Хмеймим се е оказало излишно.

А какво ли ще бъде, когато небето на Сирия и другите съюзни страни действително бъде защитено от съвременните руски бойни комплекси…

——————————

http://www.iarex.ru, 14 април 2018