интервю на Александър Гришин с историка Евгений Спицин

превод: Литературен свят

През есента на 1952 г. в Москва се провежда 19 конгрес на ВКП(б)-КПСС - последният «сталински» конгрес. С какво била забележителна речта на Сталин, защо тя е актуална и днес, за Радио «Комсомольская правда» разказва историкът, съветник на ректора на МПГУ Евгений Спицин.

СВЕТОВНОТО ЗЛО - «ПОДПАЛВАЧИТЕ НА ВОЙНИ»

- За какво била речта на Йосиф Висарионович?

- Това бил първият следвоенен конгрес на партията. Предишният се състоял през 1939 г - по време на войната не било до конгреси. Сталин искал да го свика през 1947 г., но кой знае защо се отказал от тази идея - и го свикал през октомври 1952 г.

Конгресът бил единственият в сталинската епоха, в който той самият не е правил отчетния доклад на ЦК. Ключовите били няколко: реч на Маленков - отчетен доклад на ЦК. Вторият - за новия петгодишен план за развитието на народното стопанство - направил го Максим Сабуров, ръководителят на Госплан на СССР. Никита Хрушчов доложил за промяната в наименованието на партията и за промяната на нейния устав. Сталин произнесъл кратка реч, 12 минути, в последния ден на конгреса - 14 октомври.

Докладът на Маленков започнал с оценка на международната обстановки и развитието на водещите буржоазни държави: именно тогава била Корейската война. По форма - война между двете Кореи, а всъщност - първото твърдо противоборство между САЩ и СССР.

И Сталин посветил речта си и на проблемите на войната и мира. И на края хвърлил в залата фразата: «Долу подпалвачите на войни!» И с ръка направил така, като че иска да ги помете от масата. Тази реч у нас по-рано беше подценявана. Не беше много разбираем смисълът й, защо я е произнесъл Сталин. А сега сталинските думи са отново повече от актуални.

- Кои думи? За какво?

- Две са главните идеи. Първата: знамето на буржоазно-демократичните свободи - свободата на словото, печата, събранията, винаги издигани от националната буржоазия - били изхвърлени зад борда. И сега именно работниците, комунистическите партии трябва да вдигнат това знаме.

И втората важна сталинска идея: преди буржоазията е била лидер на нацията, сражавайки се за нейните интереси, а сега знамето за борбата за националния суверенитет също е захвърлено. И буржоазията се продава за долари. Сталин констатирал: постулатите, които сега наричаме идеи на глобализма, а тогава - мондиализма, са станали доминиращ фактор.

- Сталин първи в нашата страна призовал за борба с глобализацията? Ние виждаме каква заплаха е тя. И в Европа сега звучат думи, че не трябва да се предават собствените национални интереси. Сепаратистките движения в Каталония, Шотландия - преди всичко срещу диктата на глобализма ли са?

- Фактически - да. Опасността от глобализма в западната, т.е. буржоазна, опаковка била отбелязана още от Ленин в началото на ХХ век.

- Съединени щати на Европа?

- Да, знаменитата му статия «За лозунга Съединени щати на Европа». Той казал, че в условията на криза в тази колониална система, когато Германия също започнала да проявява повишен интерес към вече поделената баница, възникват проекти за Съединени щати на Европа.

Това е нова форма на колониалната експанзия на развитите европейски държави. Включително срещу онези европейски стран, които от гледна точка на идеолозите на глобализма или мондиализма, били страни второ, ако не и трето качество.

Евросъюзът де факто е реализация на онзи, със стогодишна давност, лозунг за Съединени щати на Европа, в който доминираща роля има Германия, може, малко Франция, доскоро - Великобритания. А всички страни от юга (Румъния, Гърция, България) или Прибалтика са в чист вид полуколониални страни, източници на евтина работна сила и суровини.

КОСМОПОЛИТИТЕ - ОРЪЖИЕ НА ГЛОБАЛИСТИТЕ

- Ленин обосновал теоретически, а Сталин първи започнал борбата с практическата опасност, когато тя станала реалност?

- Сталин четял всички документи и книги с молив в ръка. И правел ясни и точни бележки. Четейки проекта за нова партийна програма, подготовен от работната група на Андрей Жданов през 1947 г., на едно място направо написал, че трябва да се даде бой на мондиализма.

Когато у нас разказват за последния сталински период, тоест следвоенния, акцентират върху борбата срещу «безродните космополити». И представят работата така, че тя като че ли била изцяло насочена срещу евреите. С което опростяват нейното съдържание и същност.

В действителност борбата с космополитите е борба срещу носителите на идеите на глобализацията или мондиализма, които отричат суверенитета и са за създаването на световно правителство.

Тези идеи още по време на войната изказвал Уинстън Чърчил, ръководителят на Министерството на външните работи на Великобритания Ърнест Бевин. Даже Алберт Айнщайн. Нашите физици Пьотр Капица, Николай Семьонов, Абрам Йофе му отговорили след негово послание до тях, като отхвърлили идеите на мондиализма, развивани от знаменития физик, като неотговарящи на интересите на човешката цивилизация.

Сталин прекрасно виждал кои заплашват съществуването на националните държави и възникването на нова война. Но в този случай речта му била за това, че начело на това движение са САЩ като най-мощна страна, която именно в годините на войната станала лидер на западния свят.

- Но нали въз основа на нещо се е създала представата, че това е проява на антисемитизъм на висше държавно ниво?

- Така се получило, че преди всичко носителите на идеите на мондиализма били представители на еврейската интелигенция. В това отношение Сталин не бил никакъв зоологически антисемит. Той дори казвал на члена на ЦК, главния редактор на «Правда» Пьотр Поспелов, когато завършвала кампанията в борбата с космополитизма: Другарю Поспелов, не трябва да се борим срещу конкретни персонажи. Трябва да се борим с идеите в главите на тези персонажи. Ние водим борбата на идейно ниво, а не на ниво търсене на евреи или полуевреи. Да се смята, че Сталин е бил тесногръд националист - означава да се подменя същността на въпроса.

- Но са летели глави!

- Ще повторя: борбата с космополитизма израснала от агресивно натрапваните идеи на мондиализма-глобализма, създаването на световните управленчески структури: световен парламент, световно правителство, световни контролиращи и регулиращи органи.

С тях не се справи Горбачов, който де факто е главният виновник за краха на СССР. Той мислеше, че ще живеем в единен европейски дом. Но го измамиха. Никой не е възнамерявал да пуска Русия в такъв единен европейски дом. Нейното място според плановете на глобалистите е в задния двор.

Впрочем преди конгреса била публикувана последната сталинска теоретична работа - «Икономически проблеми на социализма в СССР». В нея той отделил голямо внимание не само на оценката на състоянието на икономиките на западните държави, но и на това съществува ли неизбежност от войни при империализма в ядрения век. И направил извода, че ленинското учение за неизбежността от войни е по-живо от всичко.

Това е в пика на академик Варга и онези членове от Политбюрото на ЦК, които смятали, че настъпилият ядрен век, особено след като СССР през 1949 г. създал атомна, а после и водородна бомба, прави войната невъзможна.

Те фактически отричали ленинската теза и твърдели, че страните на капитала и страните на социализма могат да съжителстват в рамките на мирното съществуване. Което беше прието от Хрушчов на ХХ конгрес през 1956 г. и което всъщност беше грешка.

- Как? Нали после беше борбата за разведряване и всички смятахме, че това е правилната политика.

- Това беше оплитане и подчиняване чрез идеите на еврокомунизма, а после и с конвергенцията на двете системи. Ние му се поддадохме и резултат беше крахът на СССР. И сега виждаме, че империализмът като система не само икономическа, но и политическа, правова, нравствена, като гърло на вулкан изригва лавата на неизбежна война. И сдържащият фактор е изключително наличието на ядрено оръжие.

ПАРТИЙО, ДАЙ ДА ПОКАРАМ!

- Ако се има предвид, че след разрушаването на СССР последните 25 години САЩ водят безкрайни войни срещу страните, които нямат ядрено оръжие, въвличайки в тях Европа, излиза, че другарят Сталин е бил прав?

- Да. Затова последното му изказване завършвало с думите: «Долу подпалвачите на войни!». Той предупреждавал за лековерието, а Молотов и Микоян рязко разкритикувал на организационния пленум на ЦК, който се състоял след завършването на конгреса. Те дори не попаднали в Бюрото на Президиума на ЦК.

- Защо?

- Стенограми на онзи пленум не се са водили. И какво е станало там, е известно най-вече от кратките фрагментарни спомени от Константин Симонов. Вече тежко болен, в болницата той написал знаменитите мемоари «През очите на човека от моето поколение».

Молотов, както писал Симонов, бил твърдо разкритикуван от Сталин за това, че Вячеслав Михайлович твърде фриволно се държал по отношение на нашите бивши съюзници. Преди всичко, към САЩ и Великобритания. Което на Сталин не се харесало.

Той смятал, че тук Молотов е изгубил нюха си на твърд болшевик, който стои на стража на интересите на чистотата на привържениците на борбата с империализма.

Че Молотов проявява слабост, обещава им компромиси, включително от гледна точка на пропагандата на техните идеи на територията на СССР.

А вторият повод за неодобрението на Сталин спрямо Молотов бил, че е разказвал на жена си за заседанията на Политбюро, детайли от обсъждането на политическата информация. Тя споделяла тази информация с бъбривите си приятелки и секретната информация стигала до уши, за които не била предназначена. По-конкретно, до посланика на Израел в Съветския Съюз Голда Меир.

Що се отнася до Микоян, основната претенция към него бил опитът му да се хареса на еснафите. Сталин го обвинил в десен уклон, който някога проповядвал Николай Бухарин и неговата команда.

Затова тези двама души били отстранени от реалния политически процес. Каква би била по-нататъшната съдба на Молотов и Микоян може само да се предполага. След малко повече от четири месеца Сталин починал. И това вероятно ги спасило от много по-сериозни последици.

- Смъртта на Сталин спасила мнозина от много по-сериозни последици - той нали предложил да се отнеме от партията кормилото на управлението на страната?

- Сталин в предвоенния XVIII конгрес на партията съществено преразгледал ролята на партията и ръководните й органи в системата на управлението на страната.

Започва обрат в знаменитата сталинска управленческа реформа. Извършва се преразпределение на лостовете на властта от централните партийни органи към тогава още Съвета на народните комисари на СССР.

Следващ етап от този път били решенията, приети през 1946 г. Когато били ликвидирани отраслевите отдели в целия партиен апарат, включително в ЦК - били оставени само Управлението за агитация и пропаганда и Управлението на кадрите.

Сталин считал, че на партията трябва да се оставят две неща - агитацията и пропагандата и подборът и разпределението на кадрите.

А конкретните области са работа на специалистите, техническите дейци, технократите. И с тях трябва да се занимава Съветът на министрите на СССР. Той все пак понякога се подчинявал на партийния апарат.

Такива колебания имало през цялата втора половина на 40-те. После ще стане известно възстановяване на ролята на партийните отдели. Но през 1952 г. Сталин пак ще постави партията на място. Ще направи ротация на кадрите. Ще каже, че работата на министъра е мъжка работа. Тук трябва усърдно да се работи, да си професионалист в работата си.

Сталин обяснил, че сме принудени да направим сериозна ротация на ръководните кадри и да сложим начело министерствата, а техният брой значително е нараснал, хората, които са се проявили на конкретна практическа работа по управлението на цели отрасли.

Той казал, че сме били принудени мнозина заслужили другари, по-конкретно - Каганович, Ворошилов и други - да свалим от конкретна работа и да назначим сватбени генерали, заместтник-председатели на Съвета на министрите на СССР. При това Сталин се изразил своеобразно: сега дори не знам колко заместници имам.

- Ако видим какво именно Сталин е правил през есента на 1952 г., а само след малко повече от четири месеца скоропостижно починал, това не навежда ли на определени мисли?

- Да. Има много публикации, които твърдят, че Сталин не е умрял от собствената си смърт. Макар че е бил болен човек. Прекарал е няколко инсулта. Но дори самият факт на повръщане на кръв води към мисълта, че просто в резултат на обикновен инсулт подобно нещо не би било възможно.

Трябва да се разбира и това, че след края на Пленума на ЦК и XIX партиен конгрес в началото на ноември се приема принципното решение, че в случай на отпуска или болест на другаря Сталина неговите задължения по отношение на правителството, като председател на Съвета на министрите на СССР, ще изпълнява Георгий Маленков. А задълженията му по отношение на партията, като секретар на ЦК - Лаврентий Берия. Тук е въпросът.

Защото Берия не е бил секретар на ЦК. Берия, като първи заместник-ръководител на правителството, тогава ръководел атомния проект. Но фактически през ноември 1952 г. били определени двамата главни наследници на сталинската власт - Берия и Маленков.

Мнозина професионални историци не изключват факта, че Сталин действително е отровен. Но и досега не можем да проучим детайлно историята на болестта му. Въпросът се нуждае от по-нататъшно проучване. И главното е да се установи кой реално е стоял за цялата тази операция.

——————————

https://www.kp.ru/, 14.10.2017 г.