Иван Давидков

НАЧАЛО

На Първан Стефанов

Животът мина
наполовина.
Спираш на пътя и гледаш смутен.
Колко приятели имаш?
Малцина.
И оредяват от ден на ден.

А си припомняш квартирите тесни.
Вие седите край димната свещ,
още съвсем неизвестни
и честни
в своите помисли,
в своя стремеж.

Хлябът не стига, но чувствата стигат.
Блок и Багрицки в джоба лежат.
Не е издадена първата книга.
Още е груб и тревожен стихът.

Още с протрита студентска подметка
чувстваш как грапав е хорският път.
Още уютът и тънката сметка
нейде зад девет морета мълчат.

… Пуши свещта.
Томче стихове в здрача
свети, подобно на лунно петно
между трохите от селска погача,
месена с черно берковско брашно.

УСМИВКА

На Атанас Далчев

Когато словата са тъй костеливи,
че с мъка ги вади
от черупката на мисълта,
когато перото най-сетне заспива,
потопено във първия лъч на утринта -
той вдига очи от хартията тиха
и вижда с усмивка:
в тъмния кът
четирите му рожби,
като четири стиха
върху белия лист на постелята
спят.

НАДПИС НА КНИГА

Умей да почваш отначало.
Умей над пепел да градиш.
Умей с крило, куршум познало,
над низостта да излетиш.

Не се зазиждай зад стените
на своя дом, на своя час.

Гоген отиде във Таити,
за да се приближи до нас.

МУЗИКА

Музиката ни омагьоса.
Тия видения в мъглата бяла
острови ли бяха,
пристанища ли бяха?
Високите полилеи
в концертната зала
като безсънни фарове горяха.

Свистяха въжета,
мечти се превиваха
над морската шир закипяла.
И вълните на клавишите
святкаха и се разбиваха
в черния бряг на рояла.