СТАРИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ

Иван Енчев - Видю

Във всяка област на науката и изкуството и ние, българите, сме имали хора, които целия си живот са посвещавали на науката си, на изкуството си, работили са и са създали творби, с които народът ни с право може да се гордее.

Имали сме поети, музиканти, архитекти, живописци, скулптори, философи, филолози, медици и пр. - това доказват творенията им, които всеки ден се откриват, ала на малцина от тях имената знаем.

Тук ще изброим няколко имена, които засега имаме на ръка, на стари наши работници на пластическите изкуства - живописци (зографи), скулптори (марангозчии), архитекти, златари и пр.; всички тия имена са взети от творенията им, върху които саморъчно са се подписвали:

Иконописец Иоаникиа папа Витанович от Трявна, работил в Габрово 1836 г., в Русе 1843 г., в Никопол 1842 г., в Трявна 1820.

Николай Василиев - в Трявна и Шумен, 1860 год.

Поп Генку Колюв - в Килифарския монастир, 1829 г.

Василаки Христов Биделюв - в Шумен, 1855 год.

Ангел Филипович - в Свищов, в черквата „Св. Петър и Павел”, 18 в.

Теню Тихол от Габрово, работил в Никопол, 1840 год.

В Преображенския монастир при Търново и в Троянския монастир (всичката им стенна живопис), в Килифарския монастир 1843, 1848 и 1849 г. и в Бешовишкия монастир, 1845 г. иконите носят следния надпис: рукою Захария зографа Христовича болгарина от македонский Самоков, или „Самоковчанина”.

Даскал Христо, стенна живопис, в църквата „Св. Георгий” през 1710 г.

Хаджи Георги - също в черквата „Св. Георги” в село Арбанаси, Търновско - фрескова живопис, през 1649 г.

Теодосий Константинов от Трявна, в Силистра, със сина си Витан Теодосиев в 1862 г.

Ангел Теодосиев, работил в Кюстенджа в 1872 г. и селата в Северна Добруджа - кавалетна живопис.

Петю Ганин от Казанлък, работил в монастирите и черквите из Казанлъшко и в Троянския монастир, стенна и кавалетна живопис, умрял преди десетина години.

Захария Цанюв от Трявна, работил в Шумен 1861 г., Разград 1843 г., Тутракан 1864 г. и 1865 г., Трявна 1836 г. и из селата над Черна вода - Кюстенджа.

В Скопие иконите в черквата „Св. Богородица” носят следния надпис: „из руки Дича зографа от Дебърско село Тросанче 1860-74 год.”, а в Куманово, черквата „Св. Никола” и във Враня черквата „Св. Троица”: „из руки Дича зографа от Деборску державу 1865 г.”

Генко Кънев с братя - фрески в тревненската черква „Св. Арахангел”.

Митю Цонев от Трявна, писал иконите на Старо село, Тутраканско.

Стефан, син на Захария Цанюв от Трявна - в Тутракан, 1864 г.

Теодосия Коюв от Трявна 1842 г. - в Никопол.

Даскал Урош в Шумен и в Карлуковския монастир.

Зограф Филип, в същия монастир, 1833 г.

Блажо зограф Дамянович, 1838 г. в Скопие, черквата „Св. Богородица”.

Даскал Геню - в Трявна, 1820 г.

Йоан Попович от Габрово, 1828 г. в Гложенския монастир при Тетевен.

Мастор Андреа, що прави църквата във Велес, 1840 год.

Темплото на черквата „Св. Спас”, Скопие - релефни портрети на резбарите: „мастор Петре, Филип, Никола, братя от Галичник” (черквата е обновена в 1835 год.).

Уста Димитър от Ошаните, Тревненско, и уста Иван от Бучковци, Дряновско - марангозчии и дюлгери, работили къщата с прочутите тавани „хасма” на хаджи Христа хаджи Кънчов в Трявна.

Пеню Димитров от Ошеница, Тревненско, син на уста Димитър, работил владишкия трон в черквата „Св. Архангел” в Трявна.

Мастор Георгия от Видин 1814 г. преселение его Трявна, работил темплото на черквата „Св. Йоан Предтеча” в Габрово.

Уста Никола Иванов от Търново, съзидал черквата „Св. Никола” в Лясковец.

Дойно Иерея, скулптор (каменен марангоз), работил в старата черква „Св. Никола” в гр. Елена.

Златар Начо Минчев в Ловеч, родом от гр. Габрово.

Мастор Тошо и Герги, изработили дарохранителницата в Черепишкия монастир в 1792 г.

Мастор Димитрий 1824 г. изработил дарохранителницата в Търново.

Мастор Никола и Костадин от място Кидровци, изковали сребърната владишка патерица в 7308 г. (1800 год.), която се пази в Търновската митрополия.

Има още много майстори и художници, които са работили из различните краища на Българско - из черквите, монастирите, старите къщи и пр., но нужно е да се ходи, да се издирват, да се изучват, да се записват и то колкото се може по-рано, понеже старите паметници изгниват, рушат се, изчезват, па и хората, които биха могли да дадат сведения за живота и работата на авторите им, остаряват и умират.

Гр. Кюстендил, 14.12.1917 г.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, специален брой, 1918 г.