Иван Енчев – Видю

Иван Стефанов Енчев - Видю, български художник, писател, общественик, е роден на 29 март 1882 г. в Казанлък. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Учи в Държавното рисувателно училище в София, без да се дипломира; специализира в Мюнхен. През 1908 г. се връща в Казанлък. По време на Първата световна война работи към Главната квартира по издирване и украсяване на войнишките гробове, а през 20-те години - като художник и изследовател в Министерство на народната просвета. Печата във в. „Ден”, „Мир”, „Военни известия”, сп. „Илюстрация светлина”, „Обновление”, „Българска сбирка”, „Седмичен преглед”, „Македонска звезда” и др. Основател на Художествената галерия в Казанлък. Изявява се като живописец и илюстратор, декоратор и карикатурист, артист и сценограф, археолог, етнограф, фолклорист, краевед, художествен критик, читалищен деец. Съчинения: „Стари и нови паметници в Добруджа” (художествено-етнографски етюд, 1918), „Халинският монастир” (1927), „Розовата долина и Казанлък” (краеведско изследване, 1928), „Еньовден” (битова сцена, 1929), „Българското изобразително изкуство в светливи картини” (1930), „Гробищата в Северна Добруджа”, „Художник” (повест), „Изкуството в Казанлък”, студии за църквите в Рилския и Гложенския (1930) манастири, „Български народен кръст” (1994). Умира на 27 август 1936 г. в Бургас. Негов „Дневник”, обхващащ периода 1899 -1905 г. се появява през 2012 г.


Публикации:


Публицистика:

СТАРИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ/ брой 105 април 2018