Димитър Хаджитодоров

Патиците обитаваха крайното езеро, скрито сред насаждения камъш. Останалите водоеми бяха безжизнени, с голи брегове.

Първи в тях се настаниха жабите. Пролетните им хорове огласяваха бреговете в няколко гласа. После, кой знае как, се появиха рибки, привличащи въдичарите от близките квартали. Вятърът и хората пренесоха камъша, който завоюва плитчините.

Зелените му стебла щръкнаха заплашително, като копия на настъпваща армия. След години част от водните площи изчезна. Остана открит само центъра, където минава течението на потока, свързващ езерцата.

Едва тогава патиците обърнаха внимание на новите територии. Смели като първооткриватели, те прелитаха непознатия терен и до края на сезона заселиха пространствата, чувствайки се отлично сред заблатените брегове.

Пролет, когато студовете отстъпваха, флотилии от самци с атлазено - зелени глави бодро прекосяваха тъмните води. Свити сред камъша, сивкави женски патици издаваха тихи звуци. Отговаряше им леко писукане и между стеблата се мяркаха новоизлюпените пилета за сезона. Пухът им потъмняваше бързо и до седмица - две те плуваха сред възрастните птици, потапяйки любопитно клюнове във водата.

Патенцата събираха деца и възрастни край брега. Доброжелателите подхвърляха хляб и семена и гледаха с какво удоволствие се приемат даровете им. Патиците приближаваха доверчиво и лакомо поглъщаха залците. Някои излизаха на сушата, без да се боят от щедрите благодетели. Долитаха гълъби и също безстрашно протягаха човки към угощението.

Птиците бяха част от развлеченията и живееха необезпокоявани, тъй като наоколо нямаше хищници. Но неочаквано се намери съобразителен ум, който запали камъша, когато те снасяха своите яйца.

Пламъкът за минути обхвана крайбрежието. Изплашени, обитателите се разбягаха с жални викове. Водата спря огъня, но разтревожените същества плуваха далеч мястото и гледаха с недоверие овъглените стебла, над които се виеха струйки дим.

Почернял и неугледен, брегът остана безжизнен след бедствието. Патиците не приближаваха към него, а и хората го избягваха. Понесе се слух, че са отмъкнати носачки, за да произвеждат безплатно яйца.

Посетителите с печал гледаха езерото, където плуваха самотни зеленоглавите красавци. Следите от злосторниците се виждаха повече от месец. Пролетните кълнове полека ги скриха. Постепенно неприятното събитие бе преодоляно.

Въпреки дивото покушение, няколко майки успяха да измътят яйца и когато Великден отмина, сред камъша отново заплуваха весело пухкави патета.