КОРАБЪТ
превод: Огнян Стамболиев
КОРАБЪТ
корабът потъваше бавно
и ние казахме че ако потъне този кораб
някой ден през „светлото утре”
ще си стиснем ръцете
и ще се сбогуваме
но корабът потъваше толкова бавно
че след десет дни ние които
стиснахме ръцете още се гледахме
засрамени и си казахме нищо
че този кораб потъва толкова бавно
нали все някой ден ще го няма
но корабът потъваше толкова бавно
че и след година ни беше срам
нас които си стиснахме ръцете и всяка сутрин
излизахме един след друг да измерим
обема на водата в него преди да потъне
но корабът потъваше толкова бавно
че дори и след цял един живот
продължихме да излизаме един след друг
и да гледаме небето и да мерим водата
да скърцаме със зъби
и да викаме разгневени и отчаяни
това не е кораб
това е…
това е…
СТАР КУРШУМ
Стигнеш ли края на света –
ще чуеш вик
стигнеш ли края на водите –
ще съзреш светлина
спасиш ли се от огън –
не очаквай вода
излезеш ли от бездна –
не се надявай на свеж въздух
отвъд думите –
думи няма
има само тишина
в раната кървяща
също няма нищо
само дето куршумът
като влезе в теб
ще срещне друг куршум –
много по-стар,
той те е пронизал
още преди да се родиш
ДНЕС МОЖЕШ ДА ОСТАНЕШ
Днес можеш да останеш вкъщи –
казваше татко, –
можеш да си починеш и ти,
ако пък искаш вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.
Днес можеш да не идваш на учение –
казваше сержантът, –
можеш да останеш тук,
да се пошляеш и ти,
ако пък искаш –
вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.
Сега вече ще бъда твоя –
прошепна ми любимата, –
чуваш ли, ще бъда твоя,
ти само наеми куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума…
ЗА МОЕТО ТЯЛО
Какво е това? Какво е това? –
викат инженерите,
бръкнали до лакти
в моето бездънно тяло.
Издигам полека глава
и поглеждам през прозореца:
няма нищо –
още един кон се е спрял
пред кланицата
и рита с копито
по желязната порта.
ВОЙНИШКИ ПИСМА
Някой хвърля зарове зад казармата.
Числата се удрят
по калдъръма.
Войниците се
събуждат десет минути по-рано
и лъскат карабините,
докато ръцете им се изпотят.
Сержантът трескаво
тика монети в автомата.
Говорителите крещят:
„Залегни вляво,
залегни вдясно –
вражески самолети над нас!”
Автоматът става все по-нервен,
сержантът свършва монетите си –
вместо тях пуска
непрочетените писма на войниците.
„Вдясно,
вляво,
времето е хубаво тук,
а гроздето тихо зрее.
Вражески самолети над нас.
Поскъпва всичко…”
ЗА МАТЕРИЯТА
- Хей, има ли някой – вика пеперудата,
приближила към горещия дъх на пустинята.
- Хей, има ли някой там? – повтаря ехото,
плъзнало по нажежената цев на въздуха.
- Хей, има ли някой? – повтаря гората,
забила корени в нозете на бягащи зверове.
- Скрил ли се е някой в солената паст на океана –
ръмжи циклопът.
Има ли някой в спящата душа на материята –
търси ли той помощ…
АНГЕЛЪТ
Идва при мен ангел един –
такъв самичък
и ми казва: „Твое ли е това парче хляб?
Ще ти го взема!
И ми казва: Твой ли е този малък прозорец?
Ще ти го взема!
И ми казва: Твоя ли е тази риза?
Ще ти я взема!
И тази градина, този стол, този сън,
това цвете, тази добра мисъл,
този кестен, а също и рибата,
дето я сънуваш,
и пътя пред дома ти, и полето,
и костенурката, скрила толкова неща
под корубата си търпелива!
Ще ти ги взема! Всичко ще ти взема!
Да, ще ти дам всичко, лъжецо! Всичко!
ОТ ЖИВОТА НА ГОСПОДИН К.
Господин К. се събуди точно в шест часа
изпържи си две яйца на очи, свари си кафе
излезе на улицата да чака трамвая четворка
стигна до една висока сграда
влезе вътре и престоя цели осем часа
като прехвърляше разни хартии после излезе
малко изморен взе трамвая четворка и
се прибра у дома отвори хладилника хапна
после се изтегна на канапето
изчете вестника и заспа а докато спеше
някаква змия изпълзя от джоба
на господин К. и изяде господин
К.
ГОРЕЩ ЕСЕНЕН ДЕН
в този горещ есенен ден
когато никой никого не очаква
слънцето внезапно експлодира
и се разсипа в пространството
на милиони прашинки
на нас земните хора
ни останаха секунди живот
да се молим
да викаме близките си
да се простим със света
някои да изпият по чаша вино
други да запалят цигара
убиецът да извади нож
и да го забие във вратата
шофьор на такси да зарита
разгневен колата си
вижте каква става тука
викна някой
и хукна бос по паважа
наистина абсурдно е всичко това
каза келнерът докато
ми надписваше сметката
СЪНЯТ НА ПОЕТА ПРЕДИ ДА СТАНЕ КОН
Сънувах, че съм се превърнал в кон,
че тичам щастлив из влажните поля.
Да, знаех, че съм станал кон и не исках
да се събудя вече.
Докато бягах така щастлив –
се страхувах от болезненото събуждане
и се опитвах да свикна с мисълта,
че всичко е сън и че всичко ще мине.
И докато привиквах с тази мисъл –
някакъв райски дух,
надълбоко скрит в мен, извика:
„Ти си кон и ще останеш такъв,
никога няма да се събудиш!”
Но аз знаех, че той ме мрази –
като всеки дух който ненавижда реалността,
и се стреснах от неговите думи.
Все пак не ми се вярваше,
че тази случка е истинска
и пожелах да се събудя поне за миг,
за да се уверя че съм жив че съществувам.
Но в стаята ми – моите вещи
вече се бяха разделили надве.
Едните говореха, че трябвало да избягат,
защото поетът се бил превърнал в кон,
а другите твърдяха, че е невинен,
и че все някой ден щял да се върне!
А пък аз – като чух диалога им недостоен,
се засрамих от себе си
и от желанието си да тичам
из полетата влажни.
И извиках: „Гадни предатели,
аз съм тук и съм жив!
Аз не съм кон!
Аз съм най-смиреният от всички смъртни!”
А минувачите се обръщаха
и развеселени си казваха:
„Я, вижте, кон, който можел да говори!…”
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ
Слепият крал се намести в креслото си,
а на площада тълпата от слепи зачака –
негово кралско височество знак да даде.
Слепият кралски палач взе да наточи секирата,
слепите стражи грубо повлякоха
през множеството
слепия мъж, дето краля-слепец,
беше осъдил на смърт.
Стигнали ешафода, стражите викнаха:
„Ей, ти, палачо, тук ли си вече?”
Слепият кралски служител отвърна: „Тука съм!
Чуйте звъна на секирата!”
Блъскайки се, даже силно ругаейки,
слепите стражи изправиха слепият смъртник
на ешафода, при палача му сляп.
Слепият кралски служител пипна своята жертва
и рече: „Ти застани на колене и глава
положи върху дръвника!”
Слепият смъртник затърси дръвника –
беше доста прашасал, откри го и
положи глава върху него.
Слепият крал взе да губи търпение:
„Хайде, палачо, действай, не чакай!”
„Всичко е вече готово, Ваше височество!”,
рече палачът-слепец.
Сляпото множество от площада
дъх затаи и зачака. Слепият кралски служител
вдигна секирата, силно замахна, удари!…
После затърси следите от кръв,
ала слепецът осъден се разсмя.
„Ти още си жив?!”, извика уплашен палачът
и протегна ръка да го хване.
„Тук ли си? Стой и не мърдай!”
„Тука съм!”, отвърна му слепият смъртник.
„Свърши ли всичко?”, попита слепият крал.
„Всичко приключи, Ваше височество”, викна
доволната сляпа тълпа.
БЕШЕ ДЪЖДОВЕН ДЕН, ГОСПОДИН СЪДИЯ
Беше дъждовен ден, господин съдия,
бях сам в стаята и някой ми тикна
под вратата пощенска картичка.
Беше влажен и мръсен ден,
като неизмита чиния.
О, какъв ден, какъв ден беше, господин съдия –
тишината се топеше в моя чайник
и се стичаше бавно по стените на чашата.
Туптеше като сърце, изтръгнато
и захвърлено в леген с вода.
Беше ужасен ден, господин съдия,
дето идва веднъж на сто години,
като гигантска тунел,
през който преминават всички влакове.
И се чуваха стъпки по улицата, господин съдия,
стъпки на минувачи, които потъваха в тротоара
и достигаха до основите на сградите.
Аз излязох на улицата, господин съдия,
и изстрелях два куршума
по първия срещнат,
и се оказа, че сте бил вие,
господин Йозеф К.
ОЩЕ ЗА САМОУБИЙСТВАТА
В този ден пеперудите долитат
и кацат върху моята цигара.
Удивен,
гледам как се превръщат в пепел
и започвам да се досещам,
че това е самоубийство,
разбира се,
по политически причини.
И все пак,
не мога да разбера
защо пеперудите избраха
тъкмо моята цигара?