ПОМОЩ, ПЕРАЛНИ

Денис Олегов

Не си е лесен студентският живот! Да, голямо спокойствие е никой да не ти мърмори поучителни тиради на главата всеки ден, но сам си си виновен в абсурдните ситуации, които нерядко се случват в живота на един млад човек.
Слизам на първия етаж да пусна прането. Най-после нямам лекции по цял ден и мога да се погрижа да посвърша малко домакинска работа. Хвърлих вонящите чорапи и протритите си гащи в първата пералня, която ми попадна пред очите. Сложих праха за пране, затворих машината и… нищо. Оказа се, че пералнята прилича на някой политик - лъскава и неработеща.
“Е на това му се вика тото 1 от 2 - пуснеш 1, излезе 2″ - си мисля, докато изваждам прането и го слагам в съседната пералня.
Пробвам втората пералня - същият резултат. Нищо чудно, все пак съм на общежитие, не мога да очаквам кой знае какво от предоставените условия за живот. За мой късмет последната пералня се оказа нормална и от нея се чу заветното “щрак”. Избрах програмата и най-накрая барабанът се завъртя. Въздъхнах облекчено.
Когато слязох да прибера дрехите обаче ме очакваше огромна изненада. Единствената работеща пералня в помещението беше блокирала. Опитах се да отворя вратата на пералнята, но нищо. Дрехите ми останаха заключени в машината. След няколкоминутни закани към купчината метал, производителите и родата на производителите дръпнах по-силно, но това, разбира се, не помогна. Напрегнах всичките си сили и в поза “дядо вади ряпа” се опитвах да изкъртя проклетата врата с надеждата все пак да си взема дрехите. Хайде сега, на заплата ще им купя нова пералня, ако успея да потроша докрай тази. Благодарен съм, че никой не влезе в пералното в този момент, за да заснеме глуповатото ми изражение.
Като всеки човек на моята възраст реших да се допитам за съвет до най-умния, когото познавах - чичко Гугъл. Не знам как, но когато казах “ок, Гугъл, как да отворя пералнята”, се включи някакъв бот и на дисплея беше изписано: “Ти нормален ли си, толкова ли не можеш да дръпнеш вратата? Ха-ха-ха-ха”.
Реших просто да изключа пералнята от контакта и като последният глупак да изчакам някакво време. След като я включих отново в контакта обаче дрехите ми започнаха да се перат отново. Ама че простотия! Още 1 час на вятъра! След това обаче злополучната врата беше все така заяла и не се поддаваше на никакви напъни.
Трябваше да направя това, което най-много мразех - да моля за помощ. Повиках дежурната на етажа. Горката женица обаче вероятно разбираше от перални точно колкото Майкъл Джексън от космонавтика. Въртеше се, сменяше програмите, чудеше се как по дяволите системата е решила да блокира. Как ли не изтанцувахме ритуален танц за дъжд, че да вземе да се смили тази пуста пералня и сама да се отвори? След като дрехите ми щяха да започнат да се перат за трети път, дежурната изключи пералнята и промърмори:
- Ще повикаме техник, ела утре пак.
На следващия ден отидох в помещението, а там на всички перални беше лепнат по един надпис “Ремонт”. Слава богу, механизираният звяр, който беше похитил моето пране, стоеше отворен. Протегнах ръка да си взема дрехите и някаква пихтиеста течност докосна кожата ми. Многострадалното ми пране беше цялото подгизнало в смърдяща черна вода, събрала всичката мръсотия и неразтворен прах в едно. С усилие измъкнах бельото си, капещо и вонящо, и го помъкнах нагоре към стаята си.
Да не ми е името Денис, ако отсега нататък не пера само на ръка!