ИНТИМНИ ЧАСОВЕ

Георги Райчев

Когато таз земя триж клета
аз виждам как години веч
ядат я наши, чужди псета
и как като Дамоклев меч
една ръка тежи над нея -
стоя и питам се тогаз
със сълзи ли да плача аз
или горчиво да се смея?

Когато гледам покрай мене
как всичко тъне в вечен блуд
и в свойто лудо ослепленье
готов е без кокта смут
с венци да увенчай злодея
стоя и питам се тогаз
през сълзи ли да плача аз
или горчиво да се смея!

Когато срещам тук и всъде
как всеки честен в този край
е длъжен вечно роб да бъде
и глупостта до гроб да трай
в смирение паднал пред нея,
стоя и питам се тогаз -
да плача ли през сълзи аз
или горчиво да се смея!

И колчем тъжен поглед спирам
на себе си - и виждам там
как бавно - ден след ден умират
и в сив живот - злочест и сам -
неради младости пилея
стоя и питам се тогаз -
да плача ли през сълзи аз
или пък с глас да се изсмея!

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 11, 21.11.1910 г.
Подписано с псевдонима граф Алмавива.