ОТЧАЯНИЕ

Жермен Дрогенброод

превод: Георги Ангелов

ОТЧАЯНИЕ

Отчаянието не дава плодове
не ражда мечти – или дете –
от него произтича само безполезното
и напразното

Подобно нощ
сляпородена
то вижда само
картинките в лунното око

ту мътни
ту кристално светли


МОЛБА

Не идвай като светлина
прекалено ярка
заслепяваща

не идвай
като тъмнина
неосезаема

идвай
като трънка
която предвещава

раждане
на роза


* * *

Безкрайното бъдеще
изначалното

минало и сегашно
ще пребъде вечно

Само земното
се променя

за вселената
не би го казал


ЖИВОТЪТ

е като ефимерно цвете

сняг върху дланта
който искри на слънцето
и веднага се топи

равномерно влагата капе

пропива земята
и става отново
себе си


ПРОРОЦИ

Какво предчувстваха пророците
от древни времена,
но не оставиха записки за това,
потънали в самота,
която изостря ума
или може би ражда заблуди?

Те чуваха ли глас,
за нас неведом;
в съня си виждаха ли
възможното пробуждане и яснота
на простата правда,
на крепостта на словото?

По отпечатъците на пръстите им
можеше ли да се съди за живителните жили,
да се четат линиите
по дланта на вечността?

Късогледите им очи
нима разпръснаха тъмнината,
разпознаха ли символите, забелязаха ли
разсъмването
върху лицето на нощта?


* * *

Но все пак няма
сянка по-широка
от родилата я светлина


* * *

Всичко е обратимо,
но до каква граница?

На кого е познат обратният бяг на времето?
Черното разсъмване
в нощта?


* * *

Творческият акт
част ли е от вселената –
от същата вселена, която е била
сътворена?

Няма полза от размисли,
късогледи сме.

Настъпва
безпорядък и упадък.

Мъгливата есен
ще е по-студена от зимата.


* * *

          За гравюрата на Сатиша Гупта

Откъде си дошла,
къде отиваш?

Доколко е вечна
твоята вечност,

о, Плането?