НЕДЕЛЯ

Дарина Шнайдер

НЕДЕЛЯ

лудницата тича в кръг
всеки е готов за
ежедневната си битка
не чувам
ни викове ни крясъци
зад ъгъла ме кани
полу-открехната врата
дишай дълбоко
готова съм да поема
последната
капка
свобода


* * *
попаднала в нечий нов свят
аз разплитам чужди паяжини
пръстта по пода свидетелства
за минали авантюри
струпани в ъгъла
стари и нови
вчерашни и сегашни но
само мен ме няма
там


* * *
погледа ти предизвиква бегла
усмивка
утре един забравен орех
ще ми спомни последната ти
приказка
- нека


* * *
не смееш да изгониш
наглите мухи
и все търсиш
великата пеперуда
опитай
търси но не
докосвай
силните й крилца
да не избухнат и станат на прах
заедно с отдавна търсената
мечта


* * *
ето ни пак
на стария кръстопът
ни напред - ни назад
наполовина
разкъсани сърца
пропуснали да се вкопчат
в ръба на пропастта


* * *
лястовицата не случайно
сбъркала пътя
сякаш нарочно влязла
в насрещното
на края останала с едно
единствено перо
дали си е струвало
ще разбереш


* * *
завий ме с безцветни облаци
остави четката в нежните ми ръце
накарай света да пази тишина и
действай но
ако ще ме напускаш
моля те
не ме предупреждавай


* * *
писателите никога не са самотни
невидимо летят
десетки години, векове
питам се само едно:
ще има ли мастило
за последния ни път?


* * *
викам те
теб
вечния единак
напусни тъмницата си
ела
смело напред
хоризонта отново
ухае на живот


* * *
пак се събуждам
в полунощ
крадецът на сънища
не е пълнолунието
не смея да отворя
слепите си очи
вече знам
че до мене
диша
загубената ни
страст


* * *
бавно избледнява
и сянката ти
току-що осъзнах
че не мога да влача
повече камъни
изхвърлям ги
един по един в диво
течащата вода
там по-бързо
умират
разбунените от тях
вълни


* * *
светваш лампата
позната територия
изследваш я добре
аз си мълча
оставям те да обходиш
всяка нова бразда и
сланата се превръща
в сладка роса


* * *
гледам снежинките
как танцуват
топлите дрехи
чакат да бъдат прибрани
доста са поизносени
от безкрайната ни зима
както съм и аз
а ти
само не спирай да сбираш
слънчевите лъчи
пази им мястото
както и аз твоето
в мен


* * *
гледай храстите
под прозореца
покълнали вейки
подкастрени на секундата
само да не се различават
от другите
пред вратата на съседите

питам те теб:
това ли сме ние?!