Ричард Бротиган

Ричард Гери Бротиган (Richard Brautigan), американски писател, един от ярките автори на контракултурата от 60-70-те години, е роден в Такома, щата Вашингтон на 30 януари 1935 г. по време на Великата депресия в много бедно семейство на фабричен работник и сервитьорка, които се развели преди неговото раждане. Семейството му, състоящо се от майка, две сестри, брат и сменящи се пастроци, било не просто бедно, а докарано до просия и често се мести от място на място. С един от своите пастроци – Робърт Портърфилд – Бротиган живее в продължение на три години след като Портърфилд се разделил с майка му, и се присъединява към семейството чак на 14 години. Двадесет годишен, след кавга с любимата, хвърля камъни по полицейски участък и е изпратен на двумесечна шокова терапия в психиатрична клиника в Портланд – същата, в която по-късно Милош Форман снима „Полет над кукувиче гнездо”. След завръщането си от клиниката, Бротиган завинаги напуска Орегон и се преселва в Северна Калифорния, където тогава живеели битници и прецъфтявал т. нар. „Ренесанс на Сан Франциско”. Бротиган много общува с битниците и хипитата, пише стихове и проза, издавани в мизерни тиражи във второразредни издателства – тънките книги със своите стихове той често раздава на минувачи по улицата. Известно време живее в една от първите хипи-комуни на място, наречено Биг Сур. Стиховете му от този период излизат по-късно в сборника «Хапчетата срещу злополуката в мина Спрингхил» (The Pill Versus the Springhill Mine Disaster, 1968). На 8 юни 1957 година се жени за Вирджиния Дион Адлер и през 1960 година се ражда дъщеря му Йоанта Бротиган. През лятото на 1961 година, живеейки с жена си и малката си дъщеря в къмпинг край поток с пъстърва, той за няколко месеца написва «На риболов в Америка» (Trout Fishing in America). Книгата излиза през 1967 година в калифорнийското издателство Four Seasons Foundation и Бротиган буквално за час става литературен кумир на хипитата. Критиците го наричат най-интересния представител на зародилото се през 60-те контракултурно младежко движение. До края на 60-те Бротиган публикува още 4 поетични сборника и романа «В динена захар» (In Watermelon Sugar, 1968). През 1973 г. купува малко ранчо в щата Монтана, и разделя живота си между Сан Франциско и Монтана. Независимо от тежките запои, пише много и експериментира с жанровете. Създава романите: «Абортът. Исторически роман» (The Abortion: An Historical Romance, 1971); «Чудовището Хоклайн. Готически уестърн» (The Hawkline Monster: A Gothic Western, 1974); «Уилард и неговите кипящи трофеи: Перверзна мистерия» (Willard and His Bowling Trophies: A Perverse Mystery, 1975); «Едно сомбреро падна от небето: Японски роман» (Sombrero Fallout: A Japanese Novel, 1976); «Мечтата за Вавилон: Детективски роман» (Dreaming of Babylon: A Detective Novel 1942, 1977). Към този период се отнасят сборникът разкази «Отмъщението на тревата» (Revenge of the Lawn, 1971), и още три поетични сборника. Популярността на Бротиган в продължение на 70-те – началото на 80-те години, паралелно с края на епохата на хипитата, постепенно угасва. Критиците го обвиняват в умишлена наивност, «Уилард и неговите кипящи трофеи» е наречен най-лошия роман за 1976 г. Обиден на пресата, Бротиган от 1972 г. отказва интервюта и лекции и едва през 1980, след излизането на романа «Експресът Токио-Монтана», се съгласява на рекламно турне из страната. След това води курс по писателско майсторство в университета на щата Монтана и дава няколко интервюта.
Пътешества няколко пъти е Европа и Япония. Очевидно по време на тези пътувания Бротиган се е запознава с философията на дзенбудизма, която намира отражение в неговото творчество. Влиянието на дзенбудизма и японската култура може да се забележи в такива произведения като «Експресът Токио-Монтана» (The Tokyo-Montana Express, 1980) и «Едно сомбреро падна от небето: Японски роман». През 1976 година Бротиган среща Акико Йошимура в Токио. Двамата пристигат в Монтана в началото на 1977 г., на 1 декември 1977 г. се женят, а през декември 1979 г. се разделят. През 1984 г., в Болинас, Калифорния, Ричард Бротиган завършва живота си със самоубийство на 49 години, прострелвайки с оръжие главата си. Точната дата на смъртта му е неизвестна, но се предполага, че е станало на 14 септември 1984 г. след телефонен разговор с Марша Клей, бивша приятелка на Бротиган. Тялото му е намерено чак на 25 октомври 1984. Счита се, че за самоубийството му изиграват роля алкохолизмът, разгромната критика на романа му «За да не отнесе вятърът всичко това далеч» (So The Wind Won’t Blow It All Away 1982) – искрен, нежен, проницателен роман, замисълът за който Бротиган носил седемнадесет години, и възникналият разрив с любимата му дъщеря – Бротиган не могъл да се примири с нейния ранен брак. Последната му книга «Нещастната жена: пътешествието» е завършена през 1983 г., но излязла чак през 1995 г във Франция и през 1999 г. в Америка. Бротиган е сравняван с Марк Твен, Хемингуей и Вонегът. Творческото му наследство обхваща десет поетични сборника и единадесет романа.


Публикации:


Поезия:

ПОСЛЕДНО ПЪТУВАНЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

ЗИМЕН ЗАЛЕЗ/ превод: Георги Ангелов/ брой 11 юли 2009

ЕКСПРЕС „ХИЛАРИ”/ превод: Георги Ангелов/ брой 52 юни 2013

ДЕТЕ НА ВЛЮБЕНИТЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 65 септември 2014