ОТ ЕДИН ПРОСТ…

Кленатис Триандафилос

превод: Теодора Стайкова

Прост работник - фенерджия -
първата искра запалил
и двореца скъпоценен
от искрата изгорял е.
……………………………
Някой сметнаха пожара
за поличба лоша, скрита.
- Нека да гори! - пък други
викаха със гняв сърдито.
- Толкова години вече
най-доброто му видяхме -
с опустялото богатство
той живей, ний в бедност мряхме!
Че народът изнемогва.
той и пет пари не дава.
Нас ни късат вихри гладни,
граби той пари и слава!
В пирове зает, нехае,
данъци, че са ни свили -
и да черпи мощ той иска
в нашата любов… насила.