ВЪПРОС

Емил Иванов

ВЪПРОС

Живот и смърт - закони прости,
но мъчи ме въпрос един:
ако „на този свят сме гости”,
тогава кой е домакин?

КЪМ ПОЛИТИЦИТЕ

При тази настъпваща криза
мога да се обзаложа:
щом свалите последната риза,
иде ред и на нашата кожа.

ПРОЗРЕНИЕ

Сърцето ми в очакване притихва,
в кръвта ми после плъзва ярост дива;
уж виждам - щастието се усмихва,
след миг разбирам - то ми се присмива.

ТВЪРДЕНИЕ

Пред всички казвам го пак
със риск да стана омразен:
по-добре п ъ л е н глупак,
отколкото п р а з е н!

КОНСТАТАЦИЯ

- Не съм го виждал тъжен, ни намусен,
такваз особа откъде се взе?
- Повярвай, той отвътре тъй е гнусен…
И съвестта не ще да го гризе!

ОПЛАКВАНЕ

Нравите ли днес са мръсни,
хората ли тъй са груби;
вече никой не те бръсне -
всеки иска да те скубе?!

ЕПИТАФИЯ

За битието - този филм божествен -
ще кажа пред изровения трап:
във него бях един актьор посредствен,
защото бе сценарият му слаб.