ИСТОРИЯ
В географската карта се виж:
колко смъртни премеждия мина,
ти, която в гръдта ми гориш
и се казваш моя родина?
В летописния хаос глух
де е твойта рождена дата?…
Бил, разправят, хан Аспарух
твоят властен пръв създател.
О, земя на поп Богомил,
звън от кървави мечове чу ти!
Твоят жилав народ е пил
на робията мъките люти.
В твойте пазви, дълбоко в пръстта,
кръв и сълзи проляти клокотят -
за да бъде по-сладка властта
на боляри и тъмни деспоти.
Бе народа ти тъмна тълпа…
И не в свойта ли мъка велика
той от задух и ужас изпя
песента за Георги Грозника?
След това - петвековна тъма
плодородните ниви погълна.
Твойта черна утроба, земя,
е с безименни трупове пълна.
Но не беше врагът умъртвил
и духа с свойте жертвени клади:
стана страшен хайдутин Страхил
и на мъст се жестока отдаде.
И сред глъхналите векове
се изправи монахът Паисий…
Той и днес непрестанно зове:
„Своя род и родина спомни си!”…
И си спомни, и се роди
един Дякон, един гениален…
От такива като него звезди
грейна нашето утро алено…
И из кървавото битие,
сред нечувана сеч и пожари,
своя път възроден пое
мойта днешна родина -
България.
1939
