УСМИВКАТА НА МАМА

Георги Веселинов

Когато утрото настане
и с батко се събудим двама,
над нас изгряват две усмивки -
и слънчевата, и на мама.

Едната свети ни до залез,
а после тъмна нощ я скрива:
усмивката на мама само
завинаги остава жива.

И ако слезем в пещерите
или дълбоко под морето,
когато спомним си за нея,
по-смело ще тупти сърцето.

Дори и там когато стигнем,
където сто слънца ще има,
сред тях усмивката на мама
ще грее пак незабравима.

Тя ще живее в обичта ни
и в нашите дела прекрасни,
че в трудностите ни помага
и дните бъдни прави ясни.