СТИХОВЕ

Мелд Тотев

превод: Надя Попова

***

Всеки да ме докосне може:
ето нокът, ухо, ето кожа,
ето гръб, ето устни, хълбок…
По съм жив от разклатен кътник.
Заповядайте! Да поговорим,
черновите ми да разтворим.
Хайде!.. Няма ли кандидати?..
Век и нещо ще минат, когато
ще е хлътнал, прогнил моят гроб
и книжата ми някакъв сноб
ще открие, ще ги разтърси
пред приятеля или врага си,
по полетата драснал припряно:
„Тотев Мелд. Други данни няма.”
Или: „Авторство - спорно. Гадаем.”
Или просто: „Поет незнаен.”


***

Мъглата на срички чети:
и в контурите нощни ще зърнеш
на поличби забравени сенките,
на съдбата пътеките тайни.

Песъчинка горчива - стопи се
в тъмнината, от мъка без сълзи
ти забъркай горчива отвара
с щипка незабравими слова.


УСИЛИЕ

Работи, човеко, работи!
Разума впрегни и шибай го със чувства.
Повече усърдствай! Твоят час ще дойде
и от стореното ще се ужасиш.
Повече усърдствай! Но каквото и да правиш -
всъщност друг съдбата ти кове.


НАВЪТРЕ

На младини откриваме
как повтаряме ние бащите си.
Колко в жестове, вкусове, навици
си приличаме с тях, щем не щем.

В зрелостта си ние откриваме
как народите си повтаряме.
Огнекрилите ни прозрения
как преливат в овчарски брътвеж.

На старини откриваме
как повтаряме живите твари -
зверовете, влечугите, птиците
и брезите с прозрачна кора.

Но не ние - а други ще видят
колко сродни сме всички с пръстта.


МЯСТОТО

Отдавна, през далечните години,
живях тук три незабравими дни.

Пустее къщата. Трептя като езиче
в камбанка. И трепери над дола
стон на порутени стени, пригласяйки с покруса
на скръбния ехтеж в пропуканото ми сърце.


***

На сина ми

Вслушай се в общия шум!
Дрезгаво, грубо, фалцетно
пеем великата песен.


КЛАДЕНЕЦ

Новороденото,
захвърлено в затлачен кладенец,
се задъхва и мята,
оваляно в тиня,
чувства, че е родено за друго,
макар да не знае какво са
светлината и въздухът.

Бие, мята се мойто сърце.

1959


РАЖДАНЕ НА ОБРАЗИТЕ

Срути се бентът на страха.
Край шамандурите спасителни
от дълбините здрачни
изплуват равнодушните към катастрофата,
дори към разпознаването на удавниците
равнодушни.

1961


ПОРУТЕНА ЦЪРКВА

Радостта на зидаря -
да съграждаш, въздигаш, прославяш.

Радостта на вандала -
да събаряш, помиташ, скверниш.

И така до безкрай …

Зидам аз и руша:
векове необгледни за миг.


***

Ръкописите не горят.
Б.

Божа пчела, не се старай
и мед, и жило да подпалиш -
там, в Кошера, то си е цяло
и Бог го е прочел докрай.


***

Проникващ в душите слаби
като кълвач в дървесина прогнила -
аз измъквам личинки, ларви
и кухини оставям.


***

Блед нимб над къщата трепти;
сякаш от стара табакерка
възлиза, гръм стаил в гърди,
сухо разпенен, фойерверка.
И - люспа рибена - цял ден
по ножа блясък се прелива,
и на варта срамът избива -
един пожар предизвестен.

Бих писал все така, другари,
но Пастернак ме изпревари.


***

Тъй както на затворника злочест
привижда му се оня край, където
връщане няма - точно тъй и аз
те припознавах в силуети най-случайни.
А нощем по пустинната пресечка,
покрай стени студени и затворени прозорци
кънтяха стъпките ми - глух набат.


КОН-ВИХРОГОН

Чуден кон-вихрогон! Ти юздите изгриза,
закопнял вятър в гривата.
И полето жадува в бяг лудешки
да полегне под твойте копита.
Препусни! Покажи своя шеметен нрав!
Вече без букаи - как да скриеш това, че си куц?


***

Оглеждайте се - и по-често! -
в огледалата. Те са честни:
зад всяка мутра на кретен
Божият образ е стаен.


***

Как полунощ измина? Във четене, умнико.
А половин живот? Във четене, глупако.


ОРАЧ

Земята, жена плоскогърда,
отглежда деца за изяждане.

Тя има последната дума,
но твоя е думата днес,

орачо! Тегли браздата,
на ивици смъквай й кожата,

с ботуши тъпчи гърбовете
на пластове преобърнати.


***

Както буците кафяви въглища,
издържали под дебели земни пластове
вътрешното напрежение - внезапно
се изгърбват и разпукват с трясък;

както рибите дълбоководни,
с мрежите изтеглени нагоре при делфините,
със плавателния си мехур се давят -

тъй и ние ще умрем на свобода.


ИМАНЯР

По цяла нощ копая, но имането
в земята златоносна
е фалшификат и този път.
Мошеникът гравьор е наплодил
не крезове, а скръндзи; пълни са гърнетата с менте.
Додето още бива ме, ще завъртя сергия.
А по-добре ще е да вникна в тайните на занаята
и дребните грошове да обръщам във жълтици.
Не различава сиромахът сплавите, за него
е важен номиналът. Пък и всеки знае,
че преброените пари ни пълнят шепите,
а да разделяш слитъци е главоболна работа.

Боя се само себе си неволно аз да не измамя.


СТАРЕЦ, ЗАСПАЛ НА ГРОБИЩАТА

Под храста розов спи между надгробия -
забравен зрител във салон опразнен.
Съня на глътки вдишва като опиум…
О, цвете! Утеши го с аромата си.