Уладзимир Лисицин

превод: Найден Вълчев

Ах, тази тъжна беднотия
и тази мъка в суха гръд:
варят вдовиците ракия -
а върнат дълг, да продадат…

Подхвърлят ловко нажежени
червени камъни в сместа
и падат глухо на колене
да чуят как зашушва тя.

Съсипани, очи навели,
в които ужас се чете -
във мъжовите си шинели
как топло сгушваха се те

и тръгнали да си отиват
по къщите си - отведнъж
как рухваха в леглата сиви
като при чакания мъж…

Да можехте отнейде мигом
във този свят освирепял
да ги съзрете как надигат
те чаши, пълни със печал,

как после огнената течност
продават в тъмното със страх
и как животът безсърдечно
по ъглите ги дебне… Ах,

кажете де да се укрия
от този миг незаличим?
Варят вдовиците ракия.
Дими в небето рижав дим.