ИЗ „ГЛАСОВЕ”

Роман Кисьов

ТАЙНАТА

В началото бе Словото…

Пристигна Орфей
за да постави темелите на Храма
за да възпее в Храма
Тайната на Невидимия Бог

Пристигна Исус
за да открие Тайната на Храма
за да яви в света Лицето
на Невидимия Бог

Пристигна Духът
за да покрие със невидима завеса
Тайната на Храма
за да скрие от очите на света
Лицето тайнствено на Бога

Словото бе Краят


ЗВЕЗДА

Орфей копае кладенец в земята
но удря на звезда
Звездата блясва като слънце
с ярка светлина
и открива пред очите на Орфей
тайните на земните недра

Орфей поема в шепи
чудодейната звезда
и я поставя за темел
на бъдещия Храм

А на мястото където бе Звездата
бликва изворна вода
която бързо се превръща във река

Хилядолетия откак тече реката
през земята на Орфей
и крие все така
във тайнствените свои дълбини
Рибата на Бога

И Храмът свети винаги в нощта


ОРФЕЙ

В кой от световете си заченат?
В кой от часовете си роден?
В кой от бреговете си погребан?
В кой от ветровете – възкресен?

Ти, земен ангел
Ти, небесен син
Ти, Храм Божествен
     обиталище на Мъдростта
     любимец на Духа
Ти, жрец на цялата Природа
     пастир на светли музи
     повелител на звезди
Ти, покровител на лъчи
     лечител на очи
     учител на бащи
Ти, родоначалник на поети
     родител на певци
     вестител на живите води
Ти, Предтеча на Вечния Жених
     Оракул нежен, тих…

През теб протича огненото Слово
От теб се стича блага Светлина

О Музика на Сферите
О Песен на Светци

Отварят се и се затварят
Небесните Врати


НЕБЕСНАТА ПОЕЗИЯ

(Думи на Орфей)

Небесната поезия е колкото древна
толкова и модерна
колкото разбираема
толкова и непонятна…

Небесната поезия е силен вятър
нахлул внезапно
във тайната стая
на душата…

Небесната поезия е спомен
на душата за времето
преди да се роди на земята…

Небесната поезия е предсказание
за времето на душата
когато тя напусне земята…

Небесната поезия е свръхбитие
сред прозата на бита
Тя е странен чуден сън
в края на тягостен и тежък ден…

Небесната поезия не е за всеки:
Небесната поезия е само за онези
които не стъпват по земята
а имат птица във душата


ПАСТИР

(Думи на Орфей
към своя ученик Арион)

Всеки поет
извел е на паша
своето стадо от думи

Пастир ли си, поете?

О, спомни си времето
когато беше безсловесен
когато ти умираше
от глад и жажда
за Слово животворно
спомни си как
думите тогава те изведоха
на пашата небесна
и твоята душа за първи път
вкуси от нетленната храна
и пи от живите води
на Словото предвечно

Спомни си и помни:
Думите не ти принадлежат
но ти принадлежиш на Думите
Словото е твоят Пастир!


ДУМИТЕ

(Арион към себе си)

Не си ли ти, поете, също като Ной:
подбираш думите грижливо
и ги затваряш в кораба на книгата
за да ги спасиш
от водите на изтичащото време
от потопа на ентропията…
да спасиш така и себе си самия
положен във ковчега на своята книга която
съхранява твоето сърце
заедно със думите които те изрекоха
които те изведоха на небесната земя
и те възкресиха за друг живот
над мътните води на дните злобни
и на суетата на жалкия живот…

Затова защото ти цял живот
спасяваше думите за нов живот –
думите спасиха теб…
Думите те продължиха


СЪРЦЕВИНА

Пътеката на вятъра отвежда
до ромона свещен
на прозрачни древни думи
Прииждащи вълни на тайна реч
заливат бреговете на сърцето
Трепти сърцето
и признава своята вина
Политат нощни пеперуди –
от крилата им се рони златен прах
който позлатява
жреците на живите слова
Тогава се явява думата “сърце”
а след това явява се и думата “вина”
И в този миг се ражда
една пулсираща
СЪРЦЕВИНА –
на Опрощението щерна…


СЪЛЗА

Блестят сияят островите на мълчание
всред мътните води на реч човешка –
всред тъмните води на езици многобройни
Мълчанието пази тайните
на съкровените слова
слова съставени от сияйни същества които
мълвят прозрения на езика на Духа…
Смалява се вселената
за да се вмести във една
единствена сълза –
сълза отронена в безмълвие
от безкрайното Око на всевиждащия Саваот
оплакващ участта на този крехък свят…


ЗАТЪМНЕНИЕ

Стелят се мъгли
Мъгли и пара
Прах и вятър
Във въздуха прехвърчат
листа от календари
и писма
и стари фотографии…

И всички гледат нагоре –
към мястото където
трябваше да свети Слънцето
Но виждат само
една огромна сянка
която се спуска над земята
и се вмъква във сърцата

Пристигат нови звездобройци
и казват:
Неподозирано
сред вас живее
една Жена която носи
в утробата си Слънцето
В часа когато Тя роди –
ще склопи очи Смъртта
Слънцето ще освети сърцата
на онези които приемат тази Вест
И ще започне да расте
А заедно със Него
ще растат сърцата…
Докато всяко сърце
се превърне в небесна планета
в пулсираща ярка звезда
в звезда пътеводна
за лутащите се души
на мъртвите…

След като казаха това
звездобройците за миг
се превърнаха в съзвездие
което се издигна нагоре
и пред очите на всички
изчезна зад тежката завеса
на мъглата…


МИСТЕРИЯ

(Тишина)

Първи глас:
- Ти ли си?…

(Тътен)
- Аз Съм…

Втори глас:
- Ти ли си Този?…

(Тътен и гърмежи)
- Аз Съм Този…

Трети глас:
- Ти ли си Този който?…

(Тътен и гърмежи и светкавици)
- Аз Съм Този който…

Хор:
- Кой си Ти? Кой си Ти?

(Слънце)
- Съм!


ГЛАСОВЕ

- Аз рекох: богове сте вие…(*)

- Аз рекох: ветрове сте вие…

- Аз рекох: брегове сте вие…

- Аз рекох: плодове сте вие…

- Аз рекох: грехове сте вие…

- Аз рекох: врагове сте вие…

Гласове
Гласове

Кои сте вие?…


ГЛАСОВЕ – ВРАТИ

Руини в паметта
Сърца вкаменени
Пулсиращи камъни
Скитащи храмове

Пътища
И брегове отвъд водите

Врати
И гласове отвъд звука:

Не всяка земя е гроб
Не всяко небе е покров
Не всеки път отвежда до Храма
Не във всеки храм е Бог
И не във всеки глас се отварят
                                     Врати…

Гласове

Отвъд


(*) По Псалом 81:6 и Св. Ев. Йоан 10:34. Обратно в текста