АМА ЗАЩО

/разказчета за най-малките/

Борис Борисов

АМА ЗАЩО

Сийка се втурна весела в стаята:
- Мамо! Да знаеш какъв чуден сън сънувах! Бяхме с татко в една висооока гора. А на полянката хиляди зайчета…
- Много хубаво, Сийче. Иди разкажи съня си на татко.
- Ама защо ще му го разказвам? Той нали беше там.
И Сийка, все още весела, но малко смутена, излиза навън.

——————————-

ГЛУХАРЧЕ

Додето растеше - часове, дни, седмици, месец - никой не го забелязваше.
Не беше хубаво.
Когато порасна, глухарчето стана хубаво, много хубаво.
Чак тогава всички деца го забелязаха. Но додето му се порадват, вятърът го грабна и отвя надалече.
На децата им стана мъчно, а на глухарчето още повече.

———————————

ВЯТЪР В МЪГЛАТА

Цяла нощ вятърът свири под прозореца ми. Сякаш ме викаше да потичаме заедно.
А сега го няма. Къде ли се е дянал? Сигурно се е загубил. И как няма да се загуби, като е паднала такава гъста мъгла.

——————————–

РИСУВАНЕ

- Како, моля ти се, дай ми да порисувам с твоите боички.
- Добре, но внимавай. Да не излееш водата. Да не разхвърлиш боичките. Да не си изцапаш ризата. Да не смачкаш листа. Бъди внимателен.
След час кака се връща и се навежда над мене.
- Я да видя.
- Ето. Не съм излял водата. Не съм разхвърлял боичките. Не съм си изцапал ризата. Не съм смачкал листа. Бух внимателен. Всичко, което ми каза, го направих.
- Но ти нищо не си рисувал…

———————————–

НАВИК ОТ ПЪРВАТА НОЩ

Младото петле спеше неспокойно. Тази нощ трябваше за първи път да кукурига.
Изведнъж е се събуди стреснато. Погледна часовника, но през сънливите си очи не можа да разбере колко е часът. Уплаши се, че е закъсняло и изкукурига:
- Ку-кури-гууу…
След това заспа, но сънят му продължаваше да е неспокоен. Пак се сепна: „Май че малко пях”. И отново изкукурига:
- Ку-кури-гууу…
Унесе се в сън, но скоро скочи. „А може би някой още не ме е чул”. И младото петле изкукурига трети път:
- Ку-кури-гууу…
Петлето се разсъни, излезе на двора и доволно се огледа: Всички бяха се събудили.
През следващите нощи петлето спеше по-спокойно, но пак кукуригаше по три пъти. Това му остана навик от първата нощ.

———————————–

МИШО И МИШОКЪТ

Срещнали се Мишо и Мишокът. Мишо е малко момче. Мишокът е малко мишле.
Срещнали се. Уплашили се. Мишо се уплашил от Мишока. Мишокът се уплашил от Мишо.
Хукнали да бягат.
Избягал Мишо при майка си, а майка му се смее:
- Страхлив си като малко мишле.
Избягал Мишокът при майка си, а майка му се смее:
- Страхлив си като малко момче.

————————————-

ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

Джим се загледа в голямото стенно огледало. Видя там друго кученце и излая срещу него.
Другото кученце също заподскача срещу Джим, отваряше уста, но лай не се чуваше.
Джим се ядоса. Задраска върху огледалото с предните си лапи. И залая силно, колкото за две кученца.