ХАРМОНИЯ НА ДИСХАРМОНИЧНОТО

Виктор Широков

превод: Георги Ангелов

Изглежда, че със западната литература, западната (особено английската) поезия сме добре запознати. А не е така. Празнините са много. И до сега няма на руски стихотворни книги на А. Хаусман или Д. М. Хопкинс. Затова е отрадно, че през последните години се задълбочи интересът към творчеството на Езра Паунд (1885-1973), забележителен поет-реформатор и критик, активен модернист, основоположник на имажизма, признат учител на Т. С. Елиът и Ъ. Хемингуей.
А само преди четвърт век (и не само в нашата) страна битуваше мнението, че поезията на Паунд е предназначена само за избрани читатели (ако въобще е потребна и необходима); че епичната му поема “Cantos”, аналогична на “Божествена комедия” на Данте, е прекалено субективна, литературна, размито-обемна и труднопреводима, а късите му стихотворения са доста рационални и абстрактни; че Паунд е фашист, личен приятел на Мусолини, държавен престъпник, справедливо арестуван в края на Втората световна за своята радиопропаганда в полза на режима на дучето и избягнал смъртната присъда (за която много настоявали Артър Милър и Лион Фойхтвангер) само поради психическо разстройство, но затова пък прекарал в строга изолация десет години в психиатрия. Какви ти публикации в нашия печат!
На читателя вероятно ще му бъде интересно да се запознае с някои подробности от живота на поета. Ще се опитам, макар и конспективно да предам някои факти.
Езра Лумис Паунд се родил на 30 октомври 1885 г. в САЩ (г. Хейли, щата Айдахо). Учил в Пенсилванския университет, изучавал романски езици, особено се занимавал с творчеството на Лопе де Вега и поетите от Прованс. Дисертация не успял да защити поради лошия си успех.
През 1907 за кратко се занимавал с преподаване на романски езици в Уобаш-колидж (Кроуфордсуил, щата Индиана), бил уволнен за неетична постъпка от сексуален характер (открили, че в стаята му пребивава проститутка, с която той се запознал след отказа на поетесата Хилда Дулитъл да се омъжи за него), след което заминал за Италия (Венеция), където издал първата си книга със стихове “A Lume Spento”. Но и по-рано Паунд нееднократно посещавал Европа.
После живял в Лондон (от 1908 до 1918 г.). Преди началото на Първата световна война станал известен като поет и критик. Важно значение имали неговите познанства и срещи с У. Б. Йейтс, Д. Джойс. Подготвил и издал манифести на имажизма.
През пролетта на 1914 Езра Паунд се оженил за Дороти Шекспир. Пак тогава се запознал с Т. С. Елиът и много повлиял на неговото литературно развитие. Сам много работил. Писал. Взел участие в издаването на списание “Blast”. Пропагандирал творчеството на Джойс, У. Луис и Елиът. Трябва да се отбележи, че при цялата си общителност и литературна широта в живота Паунд бил крайно егоцентричен и трудно поносим.
В началото на 20-те години, след като се скарал се с повечето английски литератори, заминал с жена си за Париж, където създал близко познанство с Ж. Кокто (когото считал за гений), Пикабия, Равел и Стравински. Участвал в движението на дадаизма. Продължил работата си над “Cantos”, епична поема, започната през 10-те години. Често общувал с Къмингс, Хемингуей, Олга Радж и Гертруд Стайн. Освен жена му, към неговото семейство се присъединила негласно и Олга Радж, родила на Паунд дъщеря Мария през 1925 година. А след година Дороти му родила син Омар. Едновременно с това в Париж била за първи път изпълнена операта “Le Testament” (по “Завещание” на Вийон), либретото на която написал Паунд.
В 30-те години покрай неизменната си работа над “Cantos” Езра Паунд публикувал критични творби и започнал задълбочено да се занимава с икономика и сериозно да се интересува от политика. През 1933 година се състояла първата му среща с Мусолини. А от 1940 г. Паунд активно поддържал и пропагандирал възгледите на Мусолини и Хитлер.
През 1941 години започнал антиамерикански репортажи по Римското радио. За четири години той направил 125 радиорепортажа, оставайки юридически гражданин на САЩ. През 1943 Паунд бил обвинен в държавна измяна и задочно осъден.
През април 1945 бил арестуван от италиански партизани и предаден на американските военни власти. От май до ноември бил затворен в лагера в Пиза (било му забранено да говори и да пише, да се занимава с литературна дейност, можел само да превежда стихове на Конфуций, чиято книга единствено му разрешили да вземе в единичната камера, по-точно желязна клетка, покрита в летните жеги с тол (избухливо вещество за бомби). Впрочем, освен китайските преводи той успял да напише тайно и “Пизански кантос”. През ноември го депортирали в САЩ и го затворили в затвор във Вашингтон. Езра Паунд бил подложен на психиатрична експертиза, обявен за психически невменяем на 27 ноември и в края на декември 1945 година бил изпратен за принудително лечение в психиатрия, където прекарал десет години, опитвайки се да се занимава с литературна дейност и кореспонденция.
В средата на 50-те години в Европа и в САЩ се провели обширни кампании за освобождението му и на 18 април 1958 обвинението в държавна измяна било отменено, след което Паунд заедно с Дороти заминал отново за Италия, където те заживели при дъщерята на Паунд (от Олга Радж) Мария.
Постепенно възрастта вземала своето, болестите се задълбочавали, а литературната продуктивност намалявала. Пристигнала Олга Радж и сменила Дороти по грижите за Паунд.
През 1965 година седемдесетгодишният Паунд пътувал до Лондон, където посетил гроба на Елиът, после – Ирландия, където се срещнал с вдовицата на Йейтс. Две години по-късно отишъл в Париж и навестил гроба на Джойс в Цюрих. След още две години осъществил прощално пътуване до Ню-Йорк, където вече нямало с кого да общува. Всички негови познати, приятели, връстници – хора на изкуството били покойници.
На 1 ноември 1972 година Езра Паунд починал във Венеция. А след година в Англия умряла и Дороти Паунд.
Останало голямото му творческо наследство. Поезията на Паунд е сложна и труднопреводима, пълна е с множество имена и факти, преразкази на митове и други литературни алюзии. И от читателя тази поезия изисква голяма (не по-малка от преводача) литературна подготовка, начетеност. Поезията на Паунд е съчетание на антиномии, рационализъм във фактите и ирационализъм на ниво структура (собствен живот или поетическо “аз”), съчетание на мощен епос и дълбок лиризъм, най-сетне – любов към античността, интерес към Изтока и устойчиво западно съзнание.
Езра Паунд, фашистващият бедняк, обявен официално за луд и едновременно с това поет-модернист, рафинираният естет, създал своя уникален епос на ХХ век “Cantos” и неизмислената трагедия на собствения си живот. Поетичен вариант на модернизирания “музикален ад” на Йеронимус Бош.
В статията си “Кавалканти” (от книгата “ABC of reading”, 1934) Паунд писал, разсъждавайки за италианската поезия, а всъщност – за себе си: “Ние изглежда сме загубили светлия свят, където една мисъл с острата си чистота пронизва друга, светът на движещите се енергии “mezzо оscuro rade“, “risplende in su perpetuale effecto“, светът на магнетизмите, които приемат форма, които са зрими или които обкръжават видимото, веществото на Дантевския paradiso, стъклото под водата, формата, която ни се струва форма, видима в огледалото, тези реалии, възприемани от чувствата, взаимодействащи, “a lui si tiri“, незасегнати от двете болести: болестта на юдаизма и болестта на индуизма, на фанатизма и излишеството, които породиха Савонарола, аскетизма, създаващ факири, и Св. Климент Александрийски с неговата забрана на жените-теляци. Завистта на глупците, тези, които нямат “inteletto” и обвиняват в липсата му невинните мускули, тъй като след аскетизма, след тази анти-плът, ние получихме аскетизъм, който е анти-интелект и който възхвалява глупостта като “простота”, култът към naivete. За много хора “средновековното” е свързано само с тези две болести. Ние трябва да избягваме ненужните съсирени идеи. Между тези болести е съществувала средиземноморската здравина; “Section d’or” – ако именно това са подразбирали под нея – която дала такива църкви като Св. Хилари, Св. Зенон, Дома ди Модена, чистите линии и пропорции. Тук липсва както езическото поклонение на силата, така и гръцкото възприятие на визуалното и с нищо неоживена пластика или качество, това е “хармония в чувствеността” или хармония на чувствеността, където мислите имат свои ясни очертания, веществото – своя virtu, и където глупавите хора не свеждат цялата си “енергия” до безгранична неразличаваща абстракция”.
(”Пътеводител в културата”, 1938).

9 март 2001

(със съкращения)