Михаил Попов

превод: Надя Попова

СОКРАТ СРЕД ПРИРОДАТА

За да измъкнат от недрата
атински, сиреч, от народа
приятеля Сократ, ината,
му рекли: „Виж каква природа!

Пазара шумен щом загърбим,
потънал в смет и прах словесен -
светът ще стане изумруден
сред горски хлад, под свод небесен.”

Елен преживя на морава,
струи покой от бук и кедър.
Какво ли друго ти остава,
освен да си щастлив и ведър!

Ала природният парад
не му допада на Сократ.

Оклюма, сякаш е изправен
насила пред храна и вино…
„Не съм орисан за дъбрави,
а съм орисан за Атина!

Там демоса да просвещавам
за минало и настояще.
И не желая да оставам
на гробището ви цъфтящо!”

ЛИТЕРАТУРНА ФЕРМА

Тук всеки текст е май на почит,
на воля всичко си пасе.
Виж - край списанието-кочина
грухти охранено есе.

Там, сбръчкан, тътри се насила
блед министерски мемоар,
поука някаква унила
ситни до хумор тип „ноар”.

Из вестникарските полета
словесните бълхи гъмжат -
с подлярщини, не с еполети
кой по-велик е ще решат.

И скучни, мънкащи дебати,
рецензии с подкупен плам,
и стиховце възглуповати,
сценарии на килограм.

Гмежта цвърчи, проскърцва, шава
и хвърля ни в очите прах…
Но кой ли там се приближава
с кънтяща стъпка, с тежък нрав?

И занемява, свежда шия
литературният пазар.
Сред жанровата шарения
романът идва като цар.

Вкупом печатните съсловия
с молитвен шепот, в робски шок
със ругатни и славословия
в нозете му се хвърлят: Бог!

Уж ред настъпва, ала ропот
в тълпата пищеща расте:
я вижте, лириката-котка
пак ходи си, където ще!

РУСКИ НАРОДЕН ХОР

О, Господи, удряй, подкарвай с камшика си стадото блудно!
И нощем, и денем; не щем ни пари, ни сполука!
Нас мъката само ще ни приюти в равнината
скрежасала, вятърът нека в дома ни гаси кандилата!
И нека задавим се пак със военни призовки, с посоки;
поет ни пропи, а евреин продаде ни на теснооките!
О, Господи, удряй! Нанасяй ни удари бесни!
За туй, че си пеем безкрайните, страшните песни -
сполай на студа, комунистите, спирта, татарите, -
за туй, че сме живи, че въгленът още в гърдите ни пари!