АЛАДЖА МАНАСТИР

Людмил Попов

АЛАДЖА МАНАСТИР

Спуска Господ пъстрота вселенска,
на монасите във дланите я вплита,
пеят край скалите бели денем,
молят се из пещерите нощем скрити.

И килии за подслон дълбаят,
църкви дялат в камъка Господен,
с плам олтари и абсиди ваят,
с образи свети покриват свода.

Зографисват, щото образ праведен,
покорява взор, душа и с вяра,
се върви към път от Бога даден,
дето срещаш ум и разум с мяра.

Как е пъстро в тез скали подпряли
модрото небе - виж свят отгоре,
с тази красота провиждаш зряло,
през морето божите простори.


СТРУПЕШКИ МАНАСТИР „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ”

Тъй както Проломът е стръмен, лъкатушен,
така и твоята съдба в скали се блъска,
в най-живото место, край Искъра си струпан,
та православие и българско да пръскаш.

Тържище имало е тук от царско време,
на Цар Иван Асен и на болярство,
и църквата тогаз така е построена,
и живописана е с майсторство по царски.

Поглеждаш и си казваш: - Със какви очи съм,
та виждам свят широк в църковна стая,
и от възторг висок съм тъй улисан,
че озовах се сред светци и Бог, и в Рая,

С рисунки тънки, фигурите удивяват,
с движения, като че виждат ме и викат:
“Ела с Христос във кълбото му сияйно,
тук виждаш, че е Той “по-стар от дните”.

И ликове във мъдрост възсияват,
на ред светци и войни, дни що пазят,
защото тук е времето замряло,
не, няма време, има святост само!

Пред Богородица на жертвата се кланям,
тя “Ширшая небес” прегърнала света е,
и в “Жертва Авраамова” и в “Гроба плотски” вярвам,
тъй както дишам, тъй съм християнин.

Така и българи били са християни,
и давали са в вяра всичко скъпо, мило,
Хаджия Димитраки бил дарител славен,
дюлгерин Витьо от Брусен сградил обител.

А извор животворен пазят змии,
във дворската чешма от камък сечена,
и гонят птица, гущер, дива котка сива,
сокол, ламя и бухал, както си е речено.

Струи и пей водата йощ от време оно,
брои и знае всичко построено,
и палено, гасено, вдигано отново,
с две църкви и конаци в ред редени.


БАЧКОВСКИ МАНАСТИР

На леля Анче и калеко Георги -
с голяма обич!

На Бачковския манастир отиваме,
та Богородица да почетем,
колата стягаме с мерак - постиламе
сено и черги, път да понесем.

- Калеко, лельо, аз съм на талигата,
колата волска бавно ще върви,
и Караман по нас търчи - ще виждам,
дали ще ходи в нашите следи.

Колите преминават теснината,
в редица наредени - цял керван,
за празника отиват от селата,
на манастира свят, на сбор голям.

А там достигнали, покрай реката,
със бистри, радостни, добри води,
разстиламе постели на земята,
сено, завивки, черги, долами.

Запалват се фенери, лумва огън,
и мръвка се пече на светла жар,
поклонници гълчат, а слуша Бога,
върти опашка рошав, мил другар.

Блестят звезди в катранената вечер,
догарят клади, пеят в тих двуглас,
позната нашенска и селска песен,
в премала слушам и заспивам аз.

Събуждаме се в утро без петела,
запяват над дола камбани три,
Божата майка свойта скръб довела,
в Успението да скърбим и ний.

И точат се нагоре във редици,
във пъстра глъч мъже, жени, деца,
с тояжка свила се на две старица,
към манастирските свети врата.

Как светли са църковните дворове,
а черквата е пълна със народ,
клепало бий, свещеник пей в притвора,
с икона чудодейна славим род.

И жертвите приема за молитва,
монахът стар, със поглед дяволит,
тез агънца в небето ще политнат,
в света трапеза ще се отзоват.

Трепери старата обител в пламък,
стените спомнят, вярата гори,
от свода с братята Бакуриани,
светлеят манастирските зари.

Дошли далеч със вярата дълбока,
и носели в сърца си огнен плам,
сторили първо костница висока,
и църква, манастир красив, голям.

Дошли дюлгери, бачковски момчета,
резбари, стенописци и отци,
оставили изкуство, вяра свята,
да славим мъченици и светци.

С хоругви и с иконата пресвета,
потегля множеството в пътя чист,
нагоре към Аязмото, напети
монаси хвалят Бог и Син пречист.

И после пладне писва ясна гайда,
и тъпан бие, люшва се хоро,
млад момък води, вика: - Де бре, айда!
ситнят момите, с пафти от сребро.

И втора нощ под стари манастири,
при Бачковска обител шиш въртим,
пече се агне, в унес кавал свири
и пак звезди броим докле заспим.

Било отдавна и било е време,
на вяра и надежди в чистота,
кой спомен мен с криле ще вземе,
във време давно да се отнеса.