Езра Паунд

Езра Лумис Паунд, (Ezra Loomis Pound), американски поет, преводач, критик, редактор, основоположник и главен теоретик на американския модернизъм, е роден на 30.10.1885 година в малкия град Хийли, щата Айдахо. През 1901-1906 г. учи в Пенсилванския университет, щата Филаделфия (специализирайки в областта на романската филология, през 1906 г. посещава Европа, за да събира материали за дисертация за Лопе де Вега, останала незавършена). Няколко месеца преподава романски езици в Хамилтън-колидж, щата Индиана, но е уволнен. През 1908 заминава за Европа, в Италия (Венеция) издава първия си сборник със стихове «A Lume Spento» (”Угаснала светлина”, 1909), после се установява в Лондон, където се запознава с У. Б. Йейтс и известно време е негов секретар, а през 1910 публикува първата си критическа книга “Духът на романската литература” (The Spirit of Romance, 1910). В Лондон развива активна литературна дейност, общува с У. Б. Йейтс, Дж. Джойс, Т. С. Елиът, създава манифести на имажизма, публикува преводи от старата италианска и провансалска поезия и нейни подражания, печата преработка на англосаксонската епична поема “Морският скитник”. Пише статии за поезията (в това число «Символ на вярата», 1912). През 1915 издава книгата «Des Imagistes» – антология на поезията и теорията на имажизма. През 1915 отпечатва сборника с преводи на китайска поезия («Cathay»). Съвременният поет, според Паунд, придобива истинско значение, наследявайки традициите на трубадурите, италианските поети от “новия сладък стил”, Данте, Вийон, китайските и японските поети от древността. Представяйки в Лондон списание “Poetry” (Чикаго), а после “Little Review” (Ню Йорк), публикува на страниците им “Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок” на Елиът, “Портрет на художника като млад” и “Одисей” на Джойс. Последните лондонски години на Паунд ознаменуват появата на двете му поеми “Почит към Секст Проперций” (Homage to Sextus Propertius, 1917) и “Хю Селуин Мобърли” (Hugh Selwyn Mauberley, 1920). От 1921 до 1924 г. живее в Париж, запознава се с Жан Кокто, Морис Равел, Игор Стравински, увлича се от дадаизма, сприятелява се с младия Хемингуей, редактира и издава ръкописа “Пуста земя” на Елиът. От 1924 г. живее в Италия (Рапало), поддържа движенията на Мусолини и Хитлер. Критикува западната цивилизация, считана от него за лихварска, както и принципите й на “хуманизъм и индивидуализъм”, ратува за възраждане на доренесансовата духовна култура. Анализира въпроса за разпределението на парите – най-верният път за разбирането на съвременната история, според него, е умението да се разкрива скритото противоборство «между лихварите и тези, които искат да се трудят по съвест». Призовава към ликвидацията на лихварството, което става главна мишена на критиките му в политическите и културологичните му творби през 20-30-те г. Сблъсъкът на Англия и Франция с Италия на Мусолини той разглежда като проява на този конфликт. Отказва да се върне в САЩ след обявяването на войната. Сътрудничи на фашистки списания като «The Criterion» в Англия, «Hound and Horn» в Америка. От 1941 до 1945 произнася по радио Рим, а после и по радио Сало цикъл от 125 репортажа на английски език – обръщения към американските войски. В тях критикува външнополитическия курс на Франклин Рузвелт, призовавайки го да премине на страната на Германия. Именно за тези предавания през 1943 г. американското министерство на правосъдието го осъжда за държавна измяна на смърт. През 1945 г. е арестуван, предаден на американските власти, затворен в американски изправителен лагер край Пиза, после изпратен във Вашингтон като “военен престъпник”. Определен за “невменяем”. Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор в психиатрия. От 1946 до 1958 г. е затворен във вашингтонската психиатрия “Света Елизабет”. Там се занимава с преводи и собствени произведения. През 1949 г. е удостоен с наградата Болинген (Паунд е първият й лауреат) на библиотеката на Конгреса (Bollingen Prize) за книгата «Пизански Кантос» (1948). В болничния си затвор Паунд продължава да работи над главното си произведение “Кантоси”, превежда (1954) «Шицзин» («Книга на Песните» на Конфуций), и две пиеси на Софокъл, едната от които “Трахинянки”, 1954. Общува с литературната младеж, идваща при него в болницата: с Робърт Лоуел, Юстис Мълинс и други. През 1958 г. обвинението в измяна е снето и още през същата година Паунд се връща в Италия. Умира на 1.11.1972 г. във Венеция. Трудът на живота му, пространната поема “Cantos”, започната около 1917, излизала между 1925 и 1970, остава незавършена. Основните поетични книги на Паунд са: събраните му кратки стихотворения “Маски” (Personae, 1949), “Cantos 1-84” (1948) и продължаващите ги цикли “Перфоратор” (Rock Drill, 1955) и “Тронове” (Thrones, 1959). Преводите му са събрани в книгата “Преводи на Езра Паунд” (The Translations of Ezra Pound, 1953). Прозаичното му наследство съставят книгите “Литературни есета” (Literary Essays, 1954), “Пътеводител в културата” (Guide to Kulchur, 1938), “Писмата на Езра Паунд” (The Letters of Ezra Pound, 1950) и “Сблъсък” (Impact, 1960) – есе за паричната система.


Публикации:


За Езра Паунд:

НЕПРЕКЛОННИЯТ БУНТАР ЕЗРА ПАУНД/ автор: Вадим Филатов/ брой 11 юли 2009

ХАРМОНИЯ НА ДИСХАРМОНИЧНОТО/ автор: Виктор Широков/ брой 11 юли 2009


АЛБУМ