МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Георги Константинов

Из “Миг като вечност” (2018)

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали
двата маршрута?
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.

Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.


БЕЗКРАЙНОСТ

„Животът, тоест любовта…”
Франсис Бейкън

Животът, тоест любовта,
пулсира в мене неусетно.
Подобно
земното въртене.
И приливите на морето.

Ръми тъга от свода сив.
Но с теб денят
е по-различен…
Навярно затова съм жив,
защото още те обичам.

Животът, тоест любовта,
и в нас ту гасне, ту възкръсва…
От първи сняг
до есента,
до твоята милувка късна…

С гласа ти, стоплил вечерта
и с твойта слънчева походка
аз чувствам -
няма край животът…
Животът, тоест любовта.

2011


МИГЪТ ЛЮБОВ

Божествен и безбожен,
усмихнат и тревожен,
възможен и несбъднат,
мигът на любовта
долита без да пита:
докосва ни, връхлита
и пак ни изоставя -
там някъде в нощта…

Тогава самотата,
довчера непозната,
внезапно ни обгръща
като тъмен ров…
Тя има дарба тайно
да ни обсебва трайно,
а даже и безкрайно -
след кратък миг любов.

Но този миг е странен -
миражно ще остане
да милва паметта ни
до сетния ни дъх…
Мигът любов, просветнал
в житейската картина -
над сивата пустиня
висок
и светъл връх.

2014


ТЪМНО

Отвъд града,
отвъд деня,
отвъд Вселената си ти!
Изгубена. Безплътна. Невъзможна.
Дори не помня вече твоите черти.
И само болката по тебе
ме спохожда.

И пак се чувствам недолюбен,
недомилван,
недопят…
И даже недомразен
в тъмното се чувствам.
Не зная как живееш там, във своя антисвят.
Но в моя тъмен свят без тебе ми е пусто.

Не мога
като някой йога
своя земен пулс да спра
и към отвъдното да литна - за среща ненадейна.

Не, няма да ти кажа, че без тебе ще умра.
А само се запитвам:
дали със тебе щях
по-светло да живея?

2012


БРЪМБАР

Даже бижутер
едва ли ще усети
колко рядка скъпоценност
е това -
виолетов бръмбар
като диамант просветва
в лятната
повехнала трева.

Като закъсняло влюбване
това е.
Между нас, сред сухата трева,
влюбен бръмбар
бръмка и сияе.
Колко рядка скъпоценност
е това!

2006


ВСИЧКО НА ВСИЧКО

След делнични грижи и наивни мечти,
всичко на всичко -
остана ми ти.

След пътища, гари и безпътна степ,
всичко на всичко -
стигнах до теб.

След бягащи шансове и стопени пари,
всичко на всичко -
аз плюс ти.

Каква равносметка в прагматичния свят!
Всичко на всичко -
с теб съм богат…

Ръката ти стискам като фиш печеливш…
Всичко на всичко -
двойно съм жив.

И друго не търся сред пейзажа студен:
всичко на всичко -
да си до мен.

2011


НАВЯРНО

Ако наистина
душата е вечна,
то значи е вечна
и любовта.

И аз ще изчезна,
и аз ще отплувам
отвъд себе си,
ала мойта любов
ще ме надживее.

Вятърът ще извайва
каменни профили,
дъждът ще тъче
нови копринени нишки,
ала мойта любов,
по-кратка от мълния,
през всички пролети
ще се повтаря.

Защото навярно
душата е вечна,
но само влюбената
душа.

2000