НЕПРЕКЛОННИЯТ БУНТАР ЕЗРА ПАУНД

Вадим Филатов

превод: Георги Ангелов

Фанатичните, неогъващи се борци на идеята са способни да предизвикат уважение, дори независимо от убежденията им. За разлика от конформистите, на които е свойствена една идея – по-скъпо да се продадат на управляващите.

Американският поет Езра Паунд е един от създателите на европейския модернизъм, поддържал много начинаещи поети, които сериозно се вслушвали в мнението му.

«Великата литература – писал Паунд, – това е език, пределно зареден със смисъл».

Още до пристигането си в Италия през есента на 1924 Паунд се интересувал от политиката на Мусолини. Привличало го, че докато Европа и САЩ били обхванати от «Великата Депресия», в Италия се установила икономическа и политическа стабилност. Режимът на Мусолини, използвайки методите за извънсъдебно преследване, в най-кратки срокове ликвидирал в Италия знаменитата сицилианска мафия, останки от която избягали в САЩ и впоследствие, връщайки се заедно с американските окупационни войски, отново укрепили позициите си в качеството си на убедени антифашисти. Мусолини удостоил Паунд с лична среща, по време на която поетът му подарил книгата си «Наброски 30 Саntos». В резултат Езра Паунд започнал да сътрудничи на Мусолини, обвинявайки Англия, Франция и САЩ в подготовка на нова световна война. Той даже два пъти пребивавал в САЩ, убеждавайки американското правителство да не влиза във войната. Освен това, от средата на 30-те години, Паунд влязъл в кореспонденция с икономическия съветник на Хитлер. Той разпращал стотици статии и писма годишно, убеждавайки читателите си, че теорията за социалния кредит е единственото средство срещу общественото неравенство. Едновременно с това Паунд започнал да води предаване по италианското радио.

Идеята, че за световното зло и несправедливост е виновно международното еврейство, възникнала у Паунд още през 20-те години. (по-нататък авторът предава мислите на поета и цитира стихове от Паунд във връзка с темата – “Cantos, 84/459” в руски превод на Я. Пробщайн).

Езра Паунд продължил да води предаване по италианското радио, а после и по радио Сало до края на войната. Програмите му започвали с твърдението, че «Доктор Паунд излиза пред микрофона два пъти седмично. Той няма да коментира въпроси, които са в разрез с неговите убеждения». Тези предавания на Паунд били следени от ФБР, което търсело в поетичните му символи зашифрована диверсионна информация, предназначена за американските противници на демокрацията, и на 26 юли 1942 г. съдът на окръг Колумбия във Вашингтон произнесъл срещу него обвинение в държавна измяна, която се наказвала със смърт. След като американските войски завзели Рапало, в дома, където Паунд живеел с близките си, почукали двама италиански мафиоти, които разчитали, че за предаването му ще получат пари. Той пъхнал в джоба китайски речник и книга на Конфуций, когото превеждал по това време. Надянали му белезници и го изпратили в центъра на американското контраразузнаване в Генуа, където го разпитвали два дни, след което временно го пуснали. За какво е мислел в тези последни дни, прекарани на свобода? Тогава Паунд заявил на американския журналист Е. Джонсън, че «човек трябва да бъде готов да умре за своите убеждения». След няколко дни в дома на Паунд бил направен обиск, а после отново го арестували, приковали с белезници към войник, обвинен в изнасилване и грабеж и закарали в централната хауптвахта на окупационните войски на САЩ в Пиза. Там го затворили в метална клетка с размери 1,5 на 1,5 метра, «клетка за горили», както я нарекъл Паунд, където били държани осъдените на смърт, а охранителите му получили указания да съблюдават най-строги мерки за сигурност, за да се предотврати бягство или самоубийство. След няколко седмици, прекарани в клетката под силното слънце, шестдесетгодишният Паунд престанал да разпознава околните и да приема храна. Впоследствие той го описал така: «Върху мен се сгромоляса небето». На 18 ноември Паунд с военен самолет бил транспортиран във Вашингтон, затворен, а после изпратен в психиатрична клиника за неопределен срок. През 1946 г. жена му Дороти успяла да се върне в САЩ, да наеме малка квартира до болницата и ежедневно да посещава мъжа си.

Оказвайки се сред лудите в психиатричен затвор, Паунд продължил яростно да отстоява своята правота в стремежа си да противодейства на системата. Той не само не преразгледал възгледите си, но в писмата си на воля публично поддържал издателя на дяснорадикална литература Джон Каспър.

През 1949 г. станал скандал, когато на намиращия се в затвора Паунд била присъдена наградата Болинген, намираща се под ведомството на Библиотеката на Конгреса на САЩ. През 1954 г. Ърнест Хемингуей, научавайки, че му е присъдена Нобелова награда, заявил, че тя трябва да се връчи на Паунд и че «тази година наближава освобождението на поета». През 1958 г. кампанията за освобождението на Паунд, която много години била водена от известни писатели и обществени дейци от много страни по света – Хемингуей, Греъм Грийн, Томас Елиът, Игор Стравински, Уилям Сароян и даже генералният секретар на ООН Дат Хамершелд, се увенчала с успех. Паунд бил освободен и му разрешили да замине за Италия, където той преживял целия последен период от живота си. На 30 юли 1958 г. поетът, жена му Дороти и секретарката Марсела Спайн седнали в моторния кораб «Христофор Колумб» и на 9 юни същата година стигнали Неапол. Езра Паунд се появил пред посрещналите го приятели и журналисти, вдигнал ръка в римско приветствие.

О, безпомощна моя страна, о, робски останки!
Сломени са нейните художници,
захвърлени в селата, подозирани, оклеветени.
Любители на красота, изнемощели от глад, смазани от системата,
безпомощни пред лицето на властта.
Вие, които не можете да износите в себе си настойчивост за постигане на успеха.
Вие, способни само да говорите, но неспособни да го повторите.
Вие – едни от най-добрите, разбити в борба с лъжливото знание,
ненавиждани, със запушени уста;
замислете се: аз издържах в бурята, аз изковах изгнанието си.
(Езра Паунд).

(със значителни съкращения)