МОНОЛОГ ЗА ГЕНЕРАЛ СКОБЕЛЕВ

Ставри Борисов

МОНОЛОГ ЗА ГЕНЕРАЛ СКОБЕЛЕВ

Генерале, лудо пришпорвай коня -
последен няма да остана.
Още не съм кървава сълза отронил,
нито нося белег от рана.
Искам на едно сложно изкуство
да ме научиш:
големите мигове да не пропускам,
заради вяра в слепия случай.
Свободата от бог няма да дойде.
Свободата е мисъл неуловена.
Някой ще пише безсънни оди
след време.
И нека сърцето ми вземат на прицел -
генерале, твоят стогодишен глас
заповядва:
и аз оставам на тази позиция,
която по кръв
ми се пада!


МОНОЛОГ ЗА МАЙОР ГОРТАЛОВ

И има непревзети редути
и редути, из които си длъжен да останеш,
дори когато се е свършил барута
и мисълта ти угасва от рани.

През тъмното ще се проточват щикове
като очи на гладувал хищник,
и глутница ще се наежи с викове,
а после ще я погълне нищото…

Ще те заваря сам на редута
с очи, които питат: носиш ли патрони.
И ще увяхват - под архиви затрупани -
непогледнати новите ти пагони.

Но се върти времето - и занитва
участи
с лъчи и думи - завинаги.
Сезоните ще се смесват,
ще си сменят боите,
а от мрамора ще ни говори руското ти
име.