ГОСТИТЕ – ЗА И ПРОТИВ

Гергана Егова-Динева

„Какво ще кажеш да поканим нашите на гости, а?” - подхвърля мъж ми, докато сглобява новото легло на щерката . „Ми… що пък не? - кимам одобрително с глава аз. Таман да видят къде сме, как живеем… да не хабят нерви излишно. Много ти е добра идея. Обаче… да ти кажа честно, малко ме притеснява това, че ще дойдат” - продължавам предпазливо аз. „Тая па - мъж ми ме поглежда с недоумение. И кое точно те притеснява?” „Ами… - почвам да мънкам аз - Дойничка и Станетко, нали ги знаеш? Мъж ми кима утвърдително с глава. „Ами миналото лято свекървата им беше на гости… и те после се разведоха.” „Що?” „Ми… щото Дойничка не издържала 6 месеца свекървата да пее всяка нощ пред вратата на спалнята им: „Само майчино сърце може истински да люби.”„Аха… - казва мъж ми и ме поглежда въпросително - Тиии… страдаш ли от глава? „Ми… не!” - убедително отговарям аз. „Скоро ще почнеш” - казва мъж ми и почва да се хили. „Ха-ха-ха. Много смешно. Чак не мога да се запра от смех - веднага контрирам аз. “Той обаче продължава да се хили. „Не, тате, не си прав - включва се в разговора изумрудчето, докато сглобява енергично едно чекмедже - мама никога не е страдала от глава.” „Благодаря ти, зайче” - казвам аз и понеже толкова мило ми става, отивам и я целувам. Мъж ми продължава да се кикоти. Детето също ме целува и продължава „Тя страда от налудности. Нали, мами?” - и ме гледа лукаво. „Кой, бе? Аз ли? Аз да страдам от налудности? - питам учудено аз. Ти не си добре. Запомни: Аз не страдам от налудности. Аз им се наслаждавам. Така да знаете и двамата…” Ама те изобщо не ме слушат, а се гледат един друг и се кикотят ли, кикотят… Големи са подигравачи тия мойте двамата. Виждате ли ги как ме тероризират. Само се оплакват от мен. А чуждите хора ме оценяват. Е, не винаги, но все пак… Ето онзи ден комшията ни среща пред блока и вика на мъжа ми: „Ааааа, комшу, страшна жена имаш. Живот си живееш ти.” А моят хубостник, вместо да се изпълни с гордост, обърна се, погледна го и му вика: „Испиридоне, ти на туй живот ли му викаш, бре? Ако искаш, да ти пратя страшната у вас, че и ти да поживееш малко, а? “Ама Испиридон не ме поиска. Жена му щяла да се разсърди. Затуй аз им се обидих. Рекох си „Щом е тъй и не ме искат, почвам да правя приятелства с другите народности от блока .” Речено-сторено. Решавам да започна със съседите от горния етаж. Виждала съм комшията. Много хубав мъж. В тялото като модел, в лицето като два модела. А колко е любезен. Викам си „Отиваш да се представиш и да се запознаеш с тях. Щом той е толкоз млад, хубав и любезен, представяш ли си съпругата му каква е? Ще станете първи приятелки, няма начин…” Развъртам се начи в кухнята, измайсторявам един кекс и отивам да се представя на комшиите. Звъня на звънеца аз, държа кекса в ръце и нервничко пристъпвам от крак на крак. Вратата се отваря и комшията се показва, а аз така го зяпвам, че чак забравям за к’во съм отишла. По едно време се сещам да обърша лигите, връчвам му кекса в знак на вярата в успеха на нашето бъдещо приятелство, усмихвам се и казвам: „Здрастииии. Аз съм съседката отдолу. Може ли да поговоря със съпругата ти? “Той ме поглежда право в очите, намига ми съзаклятнически и вика: „Ми… то аз съм съпругата… кажи?” 15 минути ми трябваха да се освестя… Ама се разбрахме, де… даже ни покани на гости… Сега чакам моят тигър да си дойде, та да го питам иска ли да ходим… ама като се замисля колко хубава съпруга е комшията, не знам дали е много добра идея да ги запознавам…