ТОМА ИЗМИРЛИЕВ

Райко Алексиев

Един от най-даровитите и най-плодовитите хумористични писатели мъченически се раздели със живота.

Над пресния му гроб излишно е да се говори много за заслугите му към литературния хумор. Това ще стане по-късно, когато бъдат събрани пръснатите му из вестници и списания творби.

Тогава неясният за мнозина литературен образ на покойника ще се открои в пълната си цялост и ще се наложи едно подробно и основно разглеждане на особеностите на неговия хумор, на словесните му похвати и на ударната сила на неговото остроумие.

Засега, когато от пръстите ни още са засъхнали следите от черната мокра пръст, която хвърлихме върху гроба му, ние можем да кажем само, че с изчезването на Томата - скрит в живота зад литературната маска Фома Фомич - в хумористичната литература се отвори една празнота, която мъчно ще бъде запълнена.

Защото мъчно се раждат и още по-мъчно се създават люде, чиито души могат да се издигнат над неволите и да зазвънят със звучния звън на насмешката и иронията.

Особено, когато те сами тънат в неволя.

И още по-особено, когато стиснати от черните лапи на живота, те по-скоро би трябвало да ридаят, а не да се смеят.

Бог да прости Томата!

——————————

в. „Литературен час”, г. 2., 27.11.1935 г.