ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ

Янко Стефов

Сатирични стихове

ПАРАДОКС

Ако трябва да съм честен,
зле стоят със мен нещата -
казват , че съм неизвестен
и не щат да ме печатат.

Но върти ми се в главата
ей такъв въпрос несвестен :
ами, щом не ме печатат,
как ще стана аз известен?!


AZ SAM BULGARCHE

По Иван Вазов

Аз съм българче! Обичам
много кофите за смет.
Всеки ден във тях надничам
и се моля за късмет.

Случва се и да намеря
нещичко да хапна там.
Ето, снощи за вечеря
найдох си парче салам.

Намирисваше парчето,
но го ядох с апетит.
После се завих с небето
и заспах доволно сит.

Аз съм българче и расна
във мизерия, но горд:
син съм на земя прекрасна
и богат валутен борд!


ЗДРАВСТВУЙТЕ, АЙДУЦИ

По Иван Вазов

- Мамо, мамо! Я ги виж!
- Що е, чедо?
- Погледни ги:
кой от Рим, кой от Париж
мутри всякакви пристигат.
- Скоро, чедо, намери
по-дебеличка тояга.
Посрещни ги и удри -
боят много им приляга!

И народът със замах
ги налага със юмруци.
И на тях крещи без страх:
- Здравствуйте, айдуци!


САМОЛЕТ И ВЕНТИЛАТОР

С болтове дебели закрепен,
вентилаторът кръжеше всеки ден
в кухнята и с монотонен звън
пушека изхвърляше навън.
Мина покрай него самолет
и му рече: „Здрасти, братовчед!
Стига в тая рамка си висял,
виждаш ми се доста затлъстял.
И нима се чувстваш тук щастлив,
да изхвърляш тоя дим смрадлив?
Зарежи туй мръсно робство, ти
и в небето с мене полети!..”
„Хубаво говориш, братовчед,
но не ставам аз за самолет.
Вместо в облаците да хвърча,
предпочитам долу да бръмча,
че във тези тежки времена
тук ми дават покрив и храна.”


БЯЛА РАДА

Бяла Рада кръшно шета
сам-сама в апартамента.
Лудо-младо я попита:
- Ой те тебе, Бяла Радо,
де е твойта половинка?
- Чупих моя темерутин.
При развода взех колата,
вилата, апартамента…
Ала либе пак я пита:
- На мъжа си що остави?
- Два инфаркта и невроза,
язва, атеросклероза …
- Хвала теб, Бяла Радо!
И побегна лудо-младо.