ЗИМА В ГОРАТА
СЪРНА И ВЪЛЦИ
Снегът дърветата отрупа.
Белее цялата гора.
Из тишината само хрупа
снегът под стъпки на сърна.
Ала през нощите дълбоки,
когато от студа пращят
дървета искали високи,
тя де ще найде топъл кът?
Когато вълци с гладно гърло
я погнат и завият зли,
дали тя няма да се хвърли
на смърт от дивите скали?
Ех, тази чудна бяла зима,
гората - в снежна чистота -
и в нея стръв и гибел има,
тъй както вредом по света.
ГОРСКИ ДОМ
Над зелени борове
гледа върхът Ком,
под скалите орлови
свети горски дом.
В този дом, до огъня,
в ран планински здрач,
разговаря с себе си
горският пазач.
В тези нощи ледени
слуша вълчи вой.
Между клони сведени
често вижда той
капки кръв по снежната
чиста пелена,
капки кръв от нежната
паднала сърна…
С врати незалостени
спи пазачът тук,
но не иде гостенин
в зимен ямурлук.
Влиза само вятърът
и донася той
снегове размятани,
студ и вълчи вой!
——————————
сп. „Венец”, г. 19, кн. 4, 1942 г.
