Никола Инджов

В едно октомврийско утро на 1979 година, в старо хотелче колониален стил в град Мерида на полуостров Юкатан, се събудих от необичаен говор на жени под прозореца ми, който излизаше на пазарска улица. В изпаряващата се утринна тропическа дрезгавина дълго лежах с отворени очи, без да проумея къде се намирам, защото сърцето ми бе още полюшнато от съня. Говорът под прозореца, дъхът на джунглата, повеят на влагата странно ме отнасяха към друга далечина – към Индокитай. Сякаш дочувах езика на виетнамци и лаосци, бе същият мелодичен ручей, който улавях да шурти из озарения от езера Ханой и в поръсения с червена вятърна пръст Виентян.
Това бе езикът “мая юкатеко”, далечно ехо на загадъчна прародина.
Дочувах го навсякъде след това по пътищата ми из Юкатан. На този полуостров живеят около деветдесет хиляди души от древния народ мая. Те се познават най-напред по физическия си облик – ниски, набити, с опънати очи, с издадени скули, косите им са прави и черни наистина като гарваново крило. И всекидневно, и празнично се обличат в бяло. Мъжете носят престилки, жените – забрадки. Селските домове представляват кръгли колиби, характерен белег на жилищното им строителство е островърхият свод.
Разбира се, в двадесети век езикът “мая юкатеко” не е в състояние да пресъздаде лексиката и терминологията на универсалния прогрес чрез свои собствени понятия. Затова град Мерида, както и всички други селища на маите, е двуезичен. Испанският език шуми на повърхността на живота.
Но помежду си маите там общуват на своя стар-прастар език. Те са загубили писмеността си и една тяхна песен, една тяхна легенда, един техен мит в цялата си прелест могат да съществуват само устно. Всичко останало – имам предвид манускриптите, съставени от испански религиозни мисионери въз основа на цитирани по памет текстове – е неравностойно на оригинала поради простата причина, че латиницата не притежава толкова звукове, колкото има езикът, който дочух от маите. Освен това записът на техните съчинения продължава и до днес. Разчита се на паметта на стари хора, които помнят от предшествениците си молитви, елегии, обредни слова, предания за богове и поличби. Но хиляда години след необяснимото прекъсване на цивилизацията на маите паметта може да бъде обременена от толкова много външни влияния, че да изглежда недостоверна.
Да, приблизително преди около хиляда години общественото развитие на народа мая прекъсва по необясним начин. Маите напускат тогава многолюдните си селища и след петстотин години испанските конкистадори откриват строенията им, застлани от жилавата юкатанска джунгла. Но не всички. Трябвало е да настъпи въздухоплавателната ера на човечеството, за да се видят от самолет очертанията на Паленке например. През оня октомври аз скитах из развалините на Чичен-ица, на Ушмал, на Паленке – главните градове на маите в древността, руини сега, макар и величествени, макар и уникални по размери, неповторими като силует, очарователни в съчетание с вечнозелените дебри. Дворци на владетели, пирамиди – храмове на божества, игрища за прочутата обредна “игра на топка”, светилища в чест на символа на плодородието – ягуара, на бога на дъжда – Шаак, площадки за жертвоприношения. Това бяха следите на изключителна култура. В архитектурата на пирамидите броят на стъпалата се определя от календара на маите, по-съвършен от юлианския, впрочем цялата пирамида в Чичен-ица представлява обемен макет на системата за летоброене. В двата дни на равноденствието слънцето така осветява Пернатата змия, изваяна като парапет по протежението на главното стълбище, че сянката й изчезва. Познанията на маите по астрономия, геометрия, математика са били съвършени, да не говорим за техните художествени способности. На езиците на народа мая са възникнали епосите “Попол Вух” и “Книгата на книгите на Чилам Балам”, десетки образци на поезията и прозата. Те не са били създавани като литература, те са били просто артистичната самоизява на много поколения. И докато човечеството съумя да разгадае календара на маите въз основа на съвременни постижения в точните науки, литературата на маите си остава уникално явление, което никога няма да се повтори и което е спътник на времето в първичния си вид. Днес ние не се нуждаем от техните математически, геометрически и астрономически познания, но никоя национална култура не може да се развива пълноценно без представата за света и човека, която безименните писатели на маите са създали.
Но тук започва още една загадка. Точно в представата за света и човека, създадена в художественото мислене на маите, липсват съпровождащите всеки древен епос данни от летописен характер. Върху руините на тази велика древна цивилизация се изгради обширна археологическа и историческа наука, но все още не са известни например имената на вождовете на маите, на най-популярните обществени фигури – военачалниците, нито пък имената на жреците. В началото на тези бележки аз споменах, че езикът и физическите характеристики на маите ми напомниха Индокитай, но все пак науката не може още да даде удовлетворителен отговор на въпроса за произхода на този народ. Особено трудно се поддава на обяснение причината за драматичната гибел на неговите градове и жизнени центрове. Руският изследовател Валери Гуляев определя културата на маите и въобще тяхното обществено развитие като пълни с парадокси и противоречия. Пълна с парадокси и противоречия е като че ли цялата отминала култура на американския континент, тази небиблейска територия, от която сега възникват малко по малко следи, напомнящи почти библейски събития. Обаче голямата загадка съществува и извън територията на маите. Какво означават гигантските чертежи-рисунки в перуанската пустиня Наска? Защо са направени и какви функции са имали огромните каменни сфери в горите на Коста Рика? Къде е златото на инките, което бе търсено от Писаро? Европейци ли са брадатите хора, изрязани в групови ритуални сцени по скалите на Америка? Само за наличието на хирургически инструменти ли свидетелствуват многобройните човешки черепи със следи от трепанация, намирани около Мачу Пикчу? “Културата на метафорите и числата – пише мексиканецът Леон Портийо, – бе разрушена с огън и желязо. Тя свърши като сън… За нея остана само споменът… Учените бяха унищожени, ръкописите – изгорени, а скулптурите и дворците – превърнати в безформени каменни купища…” Това с особена сила се отнася за маите, които петнадесет столетия преди Колумб изнамират слънчевия календар и сложна йероглифна писменост, които преди арабите и индусите въвеждат в математиката нулата, които предсказват слънчеви и лунни затъмнения и изчисляват движението на планетата Венера с неточност само 14 секунди за година! И всичко това при един бит, при който желязото им става известно едва в Х век пр.н.е., при който оръдията на труда са примитивни, от дърво, кост и камък, бит без познания за плуга, за грънчарския кръг… Това огромно противоречие между битовия и духовния живот е може би върхът на загадката на тази велика цивилизация, до която ние днес се докосваме с удивление и гордост за човека, но и с тъга.
Днес маите изглеждат изостанала в своето развитие етническа група, която населява няколко щата в Мексико, полуостров Юкатан, както и съседните държави Белиз, Гватемала и Хондурас. От паметта на народа са изчезнали древните познания по точните науки, сега маите са земеделци и обслужващ персонал, дребни търговци и пролетариат в остарели индустрии. Нищо от блясъка на културата им сякаш не е съществувало преди днешните поколения. Както юкатанската джунгла залива стародавните развалини, така и отруденият им живот залива, затлачва влечението към наука и просвещение. Старата писменост е забравена напълно, модерни изследователи я разчитат по различни начини. В резултат на техните усилия и главно на усилията на Деметрио Соди М. в последните десетилетия се публикуват систематизирани жанрово текстове, които условно могат да се нарекат поезия или проза, но така или иначе те представляват образците на литературата на маите. Нещо повече, от оня загадъчен исторически момент, когато народът напуска градовете Чичен-ица, Ушмал и Паленке, на все още живия език в областта на изящното слово като че ли нищо не е създадено.
Свещениците, които придружават испанските конкистадори в началото на шестнадесети век, записват текстове, съчинени много преди това. И все пак ако днешните маи изглеждат изостанали в просвещението, така характерно за предшествениците им, то склонността им към изкуство и художествени занаяти не се е загубила съвсем. Амбулантните търговци на скулптури от камък и дърво, на керамични сувенири са едновременно и майстори на тези предмети, които се предлагат на странника в подножието на великата култура. Това са изящни произведения на народния талант, чиято цена се определя от психологията на туризма.
Да добавим, че настоящите преводи на български са направени по преводите на испански на Деметрио Соди М. Той самият твърди, че по-голяма част от съществуващия материал не е записана, нито е преведена. Освен това в зоната на маите днес се говори на около двадесет различни езика. Деметрио Соди М. владее от тях само “мая юкатеко” и “мая лакандон”.
Как трябваше да бъдат класифицирани образците от поезията на маите в настоящото българско издание? Преводачът се опря на географския принцип, избран и от Деметрио Соди М. Предлагат се текстове на езика “мая юкатеко” от полуостров Юкатан и от оная обособена негова област, наречена Кинтана Роо. Текстовете от щата Чиапас са на езика “мая лакандон” и на езика на племето цоцили, което наброява около шестдесет хиляди души и е от генезиса на маите.
Своеобразна трудност представлява българският еквивалент на растения и животни, характерни само да местността. В повечето случаи те са оставени с оригиналните им названия, обяснени допълнително. Понятията от този род “тотил”, “меил”, “конкон”, “тилил”, “теколумате”, “хикон”, “вохтон”, “кос” и др. все още имат спорно обяснение, поради което те съществуват в този превод, подкрепени единствено от смисъла на контекста. Сложно е също така възприемането на многоименния религиозен персонаж. Преводачът предпочете да съчетае в превода името и значението му.
Важно е читателят да знае, че повечето от текстовете се произнасят, съпроводени от своеобразна пластика – ритуални жестове, традиционни танцови стъпки, обръщания на лицето и тялото към обекта на описание.
Заглавията на отделните творби и пунктуацията са поставени от Деметрио Соди М., тъй като в оригинала те не съществуват. В българския превод е въведен звукът “з”, който отговаря сравнително точно на звуковете, изписани с латинската буква “z” в имената на персонажа и названията на селища, племена и т.н., както и звуковете “ш” и “ц”, които не съществуват в съвременния испански език, но се долавят определено в говора на маите.
В оня октомврийски ден на 1979 година не смятах, че някога ще се заема с превода на поезията на маите. Но тъй като животът благосклонно ми предостави още много срещи с този народ, тъй като намерих сред него незабравими приятели, аз започнах да се замислям върху идеята да запозная българския читател с най-близката за нас част от културата на маите – поезията. Още повече, че за самите тях тази поезия се оказва най-трайна опора на народностното им съзнание. В това отношение тя може да укрепи опората и на други народи.

ТЕКСТОВЕ ОТ ПОЛУОСТРОВ ЮКАТАН НА ЕЗИКА “МАЯ ЮКАТЕКО”

СЛОВО ОТ ЧИЛАМ БАЛАМ,
ЖРЕЦ НА МАНИ

Щом изсъхне корена на 13 аау катун(1),
ще прогледне тогава Ица
и ще види тогава там, в Танках,
знака на Господаря, Единствен Бог.
Той ще дойде. Върху всички народи
корабът му ще светне и тогава
цялата земя ще се озари.
Господарю, надеждата свърши,
свърши и завистта, защото
на този ден вестоносецът е дошъл.
О, Господарю, твоята дума дохожда
да се вглъби в народите на земята!
От север, от изток господарят пристига.
О, всемогъщ Ицамна, тук е вече
господарят на твоя народ, о, Ица!
Озарява вече твоя народ.
Той ще приеме гостите ти брадати(2)
вестоносци от Бога. Добро е
словото на Бога, изгрял пред нас.
С думи от възкресението се появява.
Няма да има страх по земята.
Господарю, ти, Боже Единствен, Създателю,
добър ли е знакът на божието слово?
Господарю, старият кораб с нов е сменен…

ТАНЦОВА ПЕСЕН
НА СТРЕЛЕЦА С ЛЪК

Преследвачо, който из дебри ловуваш,
да излезем на лов извън гъсталака,
на лов и на танец трикратен.
Челото си добре повдигни,
очите си отвори добре!
За да получиш наградата своя,
пази се от грешно направена стъпка.
Изострени ли ти са стрелите,
добре ли е опъната тетивата
на твоя лък, натри ли добре
със смола от катзим перата,
които стрелата със свист въртят?
Добре ли намаза с еленова мас
ръце и нозе, рамене и плещи,
коленете, снагата, чатала?
Три пъти обиколи бързо
боядисания каменен стълб,
на който е вързан възмъжал момък,
девствен и неопетнен.
Обиколи веднъж, а на втория път
вземи лъка си, сложи стрелата,
напрегни рамо – не ти е нужна
цялата твоя мъжка сила,
да го пронижеш не тъй дълбоко,
та още малко да се помъчи,
защото така от нас изисква
Хубавият Господар Бог.
Когато за втори път обикаляш
синия каменен стълб,
момъка пронижи отново.
Но ти трябва да сториш това,
без танца си да спираш, защото
такова е умението на добрите воини –
мъжете, които са отредени
благост да влеят в очите на Бога.
Тъй както слънцето се появява
иззад източната гора,
той се начева песента на стрелеца.
Всичко в песента идва
от сражаващите се щитоносци.

ТЕКСТОВЕ ОТ ОБЛАСТТА КИНТАНА РОО НА ЕЗИКА “МАЯ ЛАКАНДОН”

* * *

Канлеох, прекрасна повелителко, и ти,
прекрасна повелителко Магдалена, и ти,
прекрасна повелителко Вероника, и ти,
прекрасна повелителко Гуадалупе –
тук ви свиквам, където са светите повелители:
Зазтуншак – Бог на Дъжда, Прозрачен Източен Камък,
Яспапатун – Зеленият Каменотрошач,
Шакпапатун – Червеният Каменотрошач,
Канпапатун – Жълтият Каменотрошач,
Екпапатун – Черният Каменотрошач,
Какалмозоникоб – двойствен Бог на Огъня и на Вихрушката,
Мизенкааншаак – Мълния, която прегражда Небето,
Тхохонкааншаак – Боже Наш на Дъжда от Третото Небе…
Боленкааншаак – Боже на дъжда от третото небе,
Лелемкааншаак – Боже на Дъжда, Бич Светкавичен,
Хохопкааншаак – Боже на Дъжда от Петото Небе.
Бъдете преславни, додето шепна моите слова
в чест на покровителите на земята,
покровителя на гората,
покровителя на равнината,
покровителя на планината.
Тъй ще стигнат моите слова
до тяхната обител, до техния олтар.

* * *

Трижди поклон, додето шепна моите слова в Пунаб.
Към всички покровители на всички
земи отправям моите слова.
Великите по царственост ще ги приемат.
Оттук говоря, от заселище Тусик.
Поднасям в дясната ти ръка
тези тринадесет девствени хляба,
и девет хляба девствени,
и тринадесет стомни,
и големи девствени хлябове,
и девствено приношение.
Не се моли за нищо на Светия Повелител Бог,
ако Великите по царственост не ти позволят.

* * *

Това питие поднасям на Южния Вятър
и на вихрушката от Жълтия Огън,
а също и на Великия Източен Вятър.
От четирите посоки на моята царевична нива
отнасям го на повелителите Ягуари,
на Северния Вятър,
на Западния Вятър,
на Южния Вятър,
на Великия повелител Бог.

* * *

Свято питие неприкосновено, първо питие неприкосновено,
отредено за Повелителя Бог
на тази трапеза, Повелителю Боже.
Първа трапеза, първи олтар
за първия дъжд на великия изток,
за четиримата Велики Ягуари,
за четирите небесни посоки, посоки мъгливи,
за Бога на Дъжда.
Покровителствувайте хората, о, четири Велики Ягуари!
Трижди поклон, додето шепна моите слова там, в Чичен.
Трижди полагам моите слова,
о, четирима велики богове на дъжда,
на трапезата на Повелителя Бог на Единния Дъжд.
Първа трапеза, първи олтар
за четирите мъгливи небесни посоки.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Чемах.
Тук полагам моите слова
на трапезата на Светия Повелител Бог!

* * *

Трижди поклон, додето шепна моите слова там,
във великия изток,
там, в Коба, към четиримата велики богове на дъжда,
към четиримата Велики Ягуари.
Трижди поклон, додето шепна моите слова там,
в Чичен, към четиримата велики богове на
дъжда, към четиримата Велики Ягуари.
Тук полагам моите думи,
тук, пред трапезата на Повелителя Бог.
…пред трапезата на Единния Дъжд там, във великия изток.
Трижди поклон, додето шепна моите слова
в Х-катакчукумил,
трижди поклон, додето шепна моите слова там, в Чемах.
Трижди поклон, додето шепна в Нахуче
към Бога-Дъжд, към Бога-Ягуар
по четирите посоки на небето.
Трижди поклон, додето шепна в Писой.
Трижди поклон, додето шепна в Х-катбе, в Уаима,
в Сахкабчен.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Сан Антонио,
трижди поклон, додето шепна в Бубул.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Х-Мех
и Оскинкиуик
към четиримата велики богове на дъжда,
четиримата Велики Ягуари.
Полагам тук моите слова пред трапезата
на Светия Бог Отец,
на бога на дъжда и пред дверите му в облаците небесни,
додето шепна към Пауатун Белий,
додето шепна към Пауатун Жълтий.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Х-Тохил,
в Памба, в Сисал, в Колем.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Чебалам,
в Йокзонот-абан, в Х-Калакоб, в Пекел.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в Чумукбе,
в Чанкопчен, в Сан Педро, в Чулул.
Така принасям моите слова на четиримата велики Шаак,
богове на дъжда,
пред трапезата на Светия бог Отец.
Къде се изгуби словото, изречено в Сетеак?
Къде се забрави словото, изречено в Мани?

* * *

Трижди поклон, додето шепна моите слова, Повелителю,
за да ги принеса на покровителите на Плодородните земи,
на Изпълнените с Величие, на Хранителя на Семето,
на Хранителя на Засаденото – Този, който го освежава,
на Оросителя на Семето, на Хранителя на Хълма,
на Вихрушката на Огъня и на закрилниците
на плодородните земи.
Също така за обожествяване на гората –
на Повелителя Пауатун Черний,
на Повелителя Пауатун Червений,
на Повелителя Пауатун Жълтий,
на Повелителя Пауатун Белий,
на четиримата от четирите посоки на небето, посоки мъгливи.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в обителта
на Бога на Дъжда на Небесния Гръм.
Трижди поклон, додето шепна моите слова в обителта
на Прекрасната Повелителка на Милостта.
Трижди поклон, додето шепна в гладните царевични ниви,
в обителта на Бога на Дъжда на Последното Небе
и в ръката на Великия Ягуар,
на първата трапеза на Великия Бог на Небето,
пред първия олтар на дясната ръка
на Повелителя Бог, чийто благослов
по равно на светата трапеза се разделя.
Да бъдат моите слова за големия първи плод
на Закрилниците на Плодородните Земи,
защото е принесен от мене в деня на моите хора
по четирите посоки на небето, посоки мъгливи…

* * *

Ето ме тук да принасям на един светец девет хляба
и един голям свят хляб на Закрилниците
на Плодородните Земи,
на Изпълнените с Величие тук, в заселището Чан
Казвам моята дума. Боговете
искат да я получат на голяма и тежка трапеза,
на четирите ъгли на трапезата.
Идат всички повелители Закрилници на Земите
и Изпълнените с Величие.
Тъй те приемат една голяма и тежка трапеза
върху земята.

ТЕКСТОВЕ НА ЕЗИКА “МАЯ ЦОЦИЛ”

МОЛИТВА ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ НА ДУХА

Повелителю милосърден, деветте хунсии,
деветте конкона, деветте тилила,
деветте коса, деветте палми,
деветте теколумате…
…са предназначени за тебе
и са пред твоите божествени очи.

…
Повелителю, разцъфтели са красивите цветя
пред твоите божествени очи.
Дай ми твоята прошка, твоето позволение,
за да бъде приет моят скромен тамян,
моя скромен дим, повелителю!

…
Произнасям неговото име, за да ти говора, о, Повелителю,
за твоя син, който вече се стапя от болка.
Вече съм подредил, приготвил съм вече
деветте свещени цветя, деветте свещени листа,
за да повдигна неговия дух, защото
вече много дни, вече от много време
болен е, стапя се от болка, Повелителю.
Изнемощяла е неговата плът, изнемощяло е неговото тяло.

…
Свещени Велики Мъже, Свещени Велики Повелителю!
Дай ми твоята прошка, дай ми твоето позволение!
Свещени Отче,
за да развържа, за да освободя
духа на твоя син,
свали ме, снизи ме от висините,
от тринадесетте пласта на светото небе,
на свещената слава,
на твоите тринадесет свещени милости,
на твоите свещени тринадесет благослова.

…
Произнасям неговото име.
Свършва се неговата плът, свършва се неговото тяло,
от които възниква неговото потекло.
Стори му милост, о, Господарю,
прося я и те моля, Свети Отче,
приеми една скромна свещица, за да му дадеш
живот и здраве.
Приеми я с дясната си ръка, Свети Отче,
приеми скромната свещица и скромния тамянов дим,
Повелителю!
Това е неговата храна и неговата опора, Отче,
човеко прекрасен, Повелителю красив сред небето.
Дойдох да угрижа за малко време
твоята света глава, светото твое сърце.
Дойдох с девет хунсии, с девет конкона,
с девет тилила, с девет палми,
с девет теколумате,
за да ги принеса, за да ти говоря.
Свещени Отче, прости му, Господи,
дай му повече живот, повече здраве, Повелителю,
ето, паля ти скромна свещица.
Стори му милост, Повелителю, дай му живот и здраве!

…
Споменавам неговото име, разговарям
пред твоето хубаво лице, пред твоите хубави очи.
От толкова болест, от толкова болка
той се умори, той се стопи и отпусна.
Свръзките на костите, свръзките на жилите
под деветте хунсии ще заздравеят,
под деветте тилила, деветте коса и една скромна свещица.

…
Стори му милост, Повелителю, където е паднал,
където е стъпил погрешно духът му,
където го прегръщат, където го товарят,
развържи го и го пусни на свобода.
Стори му свещената милост, Повелителю!

…
Човеко красив, Повелителю хубав,
тук се оправя неговата плът, неговото тяло
пред твоите божествени очи в твое присъствие.
Измивам го за първи път,
изкъпвам го за първи път, Повелителю.
Така се възвръща
плътта, тялото на твоя син, Повелителю.
Стори му милост, Свети Отче!
Вече не издържа, вече не се съпротивлява
умората на твоята плът, лишавината на твоето тяло.
Уморен е големият пулс, уморен е малкият пулс,
уморена е бялата му глава, бялото му сърце.
Заради това те помня, Повелителю, че не повтарям болестта.
Повелителю, опази ме от могъщите магьосници –
тотилите, които носят сипаница, меилите,
които носят сипаница,
тотилите, които се превръщат на дъга,
меилите, които се превръщат на дъга,
тотилите, които се превръщат на пеперуди,
меилите, които се превръщат на пеперуди,
тотилите, които се превръщат на черна птица,
меилите, които се превръщат на черна птица,
тотилите, които летят между мъглите,
меилите, които летят между мъглите.
Да не дойдат, да не завладеят
твоя син, Повелителю!
Всемогъща е твоята свята власт,
всемогъщо е твоето свято присъствие,
за да пази, за да охранява твоя син.

…
Заради това дойдох да ти говоря
пред твоето божествено присъствие,
пред твоите божествени очи, о, Повелителю!
Поднасям ти една чаша,
една чаша с питие ти поднасям,
о, Повелителю!
Две успокоения на духа,
две пера шарени и две жълти,
и един гълъб шарен, и един жълт,
едно бяло перо, един бял гълъб –
това е успокоението в замяна
на твоя дух, о, Повелителю!
Твои слуги са тотилите и меилите.
Не я хвърляйте, не я развявайте,
дай ми твоята прошка, Свети Отче,
дай ми твоето позволение, господарю,
милост стори ми, Повелителю,
ти самият трябва да си, твоето свещено присъствие,
за да наблюдаваш и да пазиш три дни и три нощи
с деветте хунсии, с деветте конкона,
с деветте тилила, Повелителю.
Тук трябва да се възроди и да се подобри моят дух
с три течения на водата, с три течения на ручея,
с уханна вода, с аромат на цветя,
с аромат на разцъфтели цветя.
С това го мия, с това очиствам моя дух,
с цвят на лайкучка,
с цвят на роза, с цвят на лилия,
с това ще се освежи, ще се оправи големият пулс,
малкият пулс,
твоята бяла глава, твоето бяло сърце.
Дай ми прошка, твоето позволение, Повелителю,
защото не мога да обясня, да се изкажа, Повелителю.
Вече не зная как се изясняваха твоите деца –
мои предшественици,
как твоите знахари предишни,
как твоите предишни лекари, о, Повелителю.
Сигурно те почитаха по най-добрия начин
и пред твоите божествени очи.
Прости ми сто пъти, Повелителю,
че се изразявам с няколко думи, с най-бедни думи
пред твоите божествени очи,
боже хубав, Повелителю

БЛГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА
СЛЕД УСПЕШЕН ЛОВ НА ЕЛЕН

Свято небе, свята слава, Повелителю!
Първи свети ангел, първи свети Повелител,
вратарю свещен, Повелителю,
отвори ми вратите
сега, Повелителю, ти си ми отворил твоя яхър,
сега, Повелителю.
Сега, Повелителю, пред твоето божествено присъствие,
пред твоите хубави очи, Повелителю,
в ръцете си го имам,
в нозете си го имам!
Не остана сърцето ми само с надежди,
нито моето бедно тяло.
Той е част от твоя обор, от твоя чифлик,
от всичко твое, Повелителю.
Благодари ти моето бедно тяло,
моето бедно присъствие.
Вземи ми смелостта, Повелителю,
тя е моята отплата за тебе.
Върви озарен и бъди блестящ
върху свещената дървена маса.
Да бъдеш изпратен високо в небето,
в славата, Повелителю.
Очаквам да не се гневи,
очаквам да не се ядосва
твоята свещена глава, твоето хубаво сърце, Повелителю.
Да не бъде нито първи, нито последен този елен.
Стори така, че да ме видят от най-малкия до най-големия
всички, които минават оттук,
пред твоите хубави очи.
Прости ми моето бедно присъствие,
моята бедна плът, Повелителю.
Приеми моето скромно слово, Милосърдни Повелителю,
послужи си с него.
Дай ми светата си милост, светия си благослов!

МОЛИТВА ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ НА ЕПИЛЕПСИЯ

Зелен огън, мъгла във въздуха –
вие станахте епилепсия.
Жълт огън, ти стана епилепсия.
Северен вятър,
ти стана епилепсия,
епилепсия, породена от съня.
Бяла мъгла, ти стана епилепсия.
Червена мъгла, ти стана епилепсия.
Ще го развържем,
девет пъти ще го развържем,
ще го успокоим,
девет пъти ще го успокоим, Повелителю.
За да си отиде като мъгла,
за да си отиде като пеперуда.
Оправи се, голям пулс! Оправи се, малък пулс
Двата пулса наведнъж –
така ще бъде, Повелителю.
Така свършваш, епилепсия,
върху тринадесет планини,
върху тринадесет хребета,
така свършваш между тринадесет реда скали,
така свършваш между тринадесет реда дървета.

ТЕКСТОВЕ ОТ ЩАТА ЧИАПАС НА ЕЗИКА “МАЯ ЛАКАНДОН”

ПРЕДСКАЗВАНЕ НА ИМЕТО НА БОГА,
КОГОТО ИСКАТ ДА ПОВИКАТ

Правя това, вдигам ръце за него,
чието име е в небесата, за него,
чието име е в моята шепа.
Вземи ме, приеми ме, дай ми твоето име,
чуждо име не слагай в моята шепа!
За него, чието име е в небесата,
в небесния дом – казвам име
в моята шепа, казвам го в небесата.
Не давай на ръката ми да излъже,
спомени твоето име в небесния дом!
В небесния дом той приема духа.
Вземи ме! Вътре е дънерът, коренът на…

(Тук се произнася името на бога,
когото искат да повикат).

За него произнасям моята дума,
нека не изчезне от моята шепа.
Той казва истината, той затваря
тук в моята шепа своята дума.
Добре ли е казано, той ще дойде!
Името му е в моята шепа!

ОБОЖЕСТВЯВАНЕ НА ПРИНОШЕНИЕТО,
КОЕТО ЖЕЛАЯТ БОГОВЕТЕ

Ето приношение от посол(3),
ако го желае Повелителят.
Приношение от посол –
ако го приеме Повелителят.
То може да бъде за тебе дар,
ако го поискаш, о, Повелителю!
Какво искаш? Да ти принеса посол?
Какво искаш? Да ти принеса посол?
Ти се вдигаш!
Ти се надигаш!
Ти се съживяваш!
Ще направя за тебе приношение от посол!

(1) Според календара на маите 13 аау катун съвпада с периода 1520-1539 г. (Б.пр.) Обратно в текста
(2) Брадатите хора символизират бялата раса. (Б.пр.) Обратно в текста
(3) Посол – супа от млада царевица с месо и чушки. (Б.пр.) Обратно в текста