НОЩ

Йордан Стубел

На скитничество, нощ на вино знойно
и на любов - ти спри на моя праг,
когато на жените неспокойно
зениците горят и пада сняг
над къщите, и ниско преминават
редици диви патици, без ек,
когато бели улиците стават,
и в улиците непознат човек
да мене спира, дрипав, с обич стара
към всички живи срещнати на път,
да ме попита искам ли цигара,
защо съм сам и колко е часът?
И почва да разправя житието
на свойте дни, за хиляди неща,
които го тревожат, чак додето
премине като песен във нощта
звънът на електрическите жици,
а стреснати от здрачината пак,
на клоните отсреща бели птици
люлеят се и ронят утрин сняг.

——————————

в. „Съвременник”, бр. 15 и 16, г. 1, 24.12.1930 г.