ПРИКАЗКА ЗА КЪРВАВАТА ПРОЛЕТ

Никола Костов (Червен Лиляк)

Вълшебната пролет със рози венчана -
и тази година по същия път -
кат млада девойка, от радост пияна,
тръгна да обходи отново светът.

И вредом земята от сън се събуди
да срещне жадуваний блян - Пролетта;
и снежните бури към север прокуди -
поникнаха вредом треви и цветя.

Но с кърви опръскани бяха цветята…
И вопли безумни, и писък, и вой
се сливаха с пролетний химн на земята
и страшний тътнеж на свирепия бой…

И мигом всред кървави пир тя застана,
издигнала гордо венчана глава -
от светла и чиста любов осияна -
и гръмко изрече велики слова:

„О, спрете, безумци!… Живот съм и младост!…
О, чуйте свещен и спасителен зов:
нек падне враждата и светлата радост
да дойде със кротката блага любов!”

Но думи вълшебни във миг се смразиха:
куршумът прониза венчано чело,
и оргиите диви се пак продължиха
над нейното девствено-чисто тело…

——————————

сп. „Българан”, бр. 292, 3 май 1915 г.