ПОСВЕЩЕНИЯ

Борис Марзоханов

МОРСКИ КНЯЗЕ

Ив. Ставракову

Незнайни князе на морето сме ние -
деца на таинствени вам глъбини;
безсилен е погледът нас да обвие,
и глас сме ний вечен на морски вълни.

Във нашия мир ний не знаем скръб, рани:
любов, радост бликат във млади гърди;
градим ний дворци на подводни балкани
и дружно живеем под хладни води.

В неземните радости вечно пленени,
с русалки чаровни следим звездний път,
следим ние мълком, във пламък облени -
и златните ризници в огън горят.

Незнайни князе на морето сме ние,
в глъбините морски е наши алтар;
безсилен е погледът нас да обвие:
ний рожби сме волни на Морския Цар.


НОЩТА ПРИСТЪПВА

Гюрги

Нощта пристъпва - тиха, мълчалиа,
наметнали воали - тъмни, тайни;
нощта пристъпва - дева срамежлива,
притихнала във чарове незнайни.

Нощта пристъпва. Тъжно песнопене
отеква под огрените тополи.
Не чуваш ли? - във вечерно смирене,
далече, моят скръбен глас се моли.

——————————

сп. „Луна”, г. 1, бр. 1, 1919 г.