ТРИСТИШИЯ

Кольо Чалъков

*
Петлите ­ - древните будилници
от дворовете ни си тръгнаха
и няма кой да ни събуди.

*
Сянко, аз не те познавам.
Грозна си. Иди си.
­ Аз съм лошото у тебе.

*
Живите и мъртвите
едни за други плачат.
Задушница.

*
Спомените ­
заспали мигове
от битието ни.

*
Някой почука.
Не знаех кой е. Не отворих.
Щастието си отишло.

*
Намирам себе си,
когато в другите
живея.

*
Вятърът се смее ­
деца го гъделичкат
по петите.

*
Пчелите искат
вятъра да отнесат
далеч от кошера.

*
Децата отглеждат
цветето на обичта.
За семена отивам.

*
Сънувам сън.
Ощипвам се да се събудя
от този сън ­ живота.

*
Дете заплака.
Мъката в света порасна
с една сълза.

*
Откърших вейка
от Дървото на живота.
Сълза потече.

*
Добрата дума ­
капка слънце ­
иде при мен.

*
Вечер звездите
повикват месеца ­ да им бъде
водач към утрото.

*
Времето тече
по-бавно от реката,
от мисълта по-бързо.

*
Капчица обич
падна в градината.
Поникна цвете.

*
Облак скри слънцето.
Слънчогледите сега
го топлят.

*
Пламъчето на светулката
весело запали огънчето
на детството в мен.

*
Ядосан вятър търси
едно врабче, а на гърба му
то си оправя перушинките.

*
Дете. Денят му ­
красиво бяло гълъбче ­
гука ли, гука.

*
Потърсих
искрено пътя. И
той ме намери.

*
Моят ден е едно
врабче, полетяло
към залеза.

*
Живея с трохите
на обичта - да има
хляб за другите.