АЗ МОГА
АЗ МОГА
Аз мога да танцувам със снежинка,
да плувам с лодка в капчица с роса.
до най-далечната земя да стигна
на мислите със тихите весла,
със катеричката да се намеря
на най-високия небесен клон,
от облак бял, криле разперил,
да ви разглеждам като от балкон.
Умея всичко… С ветрове затичани -
да преброя листата на бреза
и скрито някого да заобичам,
писмо да му изпратя по сълза.
Когато вие смятате банкнотите си
и криете безсънни страхове,
аз просто пея си по птичи ноти
и пиша пак безгрижни стихове. -
Дори мъгливият ми ден е радостен -
на никого за нищо не дължа.
И като златен сноп над мене пада,
разлистил струи весели дъжда.
ЛЮБОВЕН РОМАН
Прошепна: “Момиче, приличаш на цвете,
бъди моя дама за първия танц!”.
А валсът преплете в прегръдка ръцете ни
и писахме с длани любовен роман…
Бе първа любов, сред ухаещи вечери,
над шатрата рошава на летен платан
звездите припърхваха - птици далечни,
и писахме с устни любовен роман…
Във миг без окови, в молитва за вечност
превръщахме пламъка необуздан.
Гореше снегът, топяха се глетчери -
с телата си писахме любовен роман…
Но всяка раздяла е с дълга причина -
не бях аз знак в пътя пред теб очертан.
И станах най-тъжната героиня
в захвърлен, забравен любовен роман…
Ти всичко получи - до грозна съпруга
след скъпо уиски си лягаш пиян.
В съня не си с нея, а търсиш мен - другата,
в един недочетен любовен роман…
Недей ме пресреща! За своя дом бързам -
от простичко шастие с усмивки огрян.
Стои в прахоляка, зацапан със сълзи,
един недописан любовен роман…
СИН МИНЗУХАР ОТ ЕСЕН
Среднощ с вика си пак раздрах
съня ти - златна люлка.
Все чакам те - сред звезден прах,
с фенерче от светулка.
Бял вятър в черна нощ яхни
с игрива, сива грива,
прескочил девет планини
завий в нощта красива!
Пресякъл девет равнини
и девет реки буйни,
мини през девет пещери
с потоци пеноструйни.
За пръстенче оттам кристал
да свети - донеси ми.
И девет пъти в камък бял
врежи ти мойто име!
Пътуваш ли към мене, сам,
в нощта злото не викай -
разделниче гори с жълт плам
до злостна чемерика.
Във пазвата си мъжка плюй -
да не те срещне сова,
а вещер-пещер да не чуй,
ще бъде на прокоба.
Ще стана в твоя мъжки свят
син минзухар от есен,
а щом снежинки разцъфтят -
ще се превърна в песен.
КОД
Уж се грея на огън от жълти листа,
а в душата - студено…
Мраз приижда със есента -
всичко е променено.
Уж запалени храсти от шипка горят
в жар прездимна,
а ни чакат самотност и хлад.
Запомни мойто име!
Букви шест, само шест… Те са код
и на обич, и на изцеление,
аз съм длан, аз съм топло гнездо,
аз съм твойто спасение.
Аз съм твойта пътека в снега,
ако е наваляло,
аз съм краят на твойта тъга,
аз съм ново начало.
ДУШИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА ВЪВ ОБЛАЦИТЕ
Душите ни се срещнаха във облаците,
целуваха се. Но щом падна мрак,
започнаха да зъзнат полуголи,
подгонени от вятър-северняк.
А той не се смили - не спря да духа…
Добър да бъде - как ли би могъл?
Извика Зимата - старица суха,
а тя развихри се със кикот зъл…
Душите… Где отидоха душите ни?
Те станаха на ледени искри,
в замръзнали пространства запокитени,
пресякоха била, бърда, гори…
Една до друга - в танца им последен,
вихрушка ги развея над града.
Превърнали се в пламък бял и леден -
те осветиха с чистота нощта.
