ТОЙ

Цветанка Ангелова

ТОЙ

Живее той във своя собствен свят -
за вино и жена с еднаква жажда.
Споделя самотата със събрат.
От болката му стих след стих се ражда.
Отломките от минало събрал -
през извори преминал и през тиня,
не вписва, не брои какво е дал.
Почита Бог и някаква богиня.
Би споделил и залъка корав,
и одъра, и въглена с жената.
Но крие тя любов в един ръкав,
а с другия пленява свободата.


ТРУДНА ЛЮБОВ

Всички тези, които избираха трудна любов,
а по пътя им толкова лесни протягаха длани,
като хрътки, които жадуват за риска при лов,
често плащат със лихви, самотни, дори неразбрани.
Нито мир и покой, нито топъл домашен уют -
няма щастие само със гозба и чифта терлици.
Без храна за духа, всеки кипва отчаян и лют,
ако някой напъхва душата му в клетка за птици.


НЕ ИСКАМ СРЕЩА

Обичах преди двадесет лета.
Обичаше и ти - момчешки лудо.
Днес - урна разпиляна любовта.
Ти искаш среща с вярата във чудо.
Не искам! Бяхме двамата деца,
морето или лятото събра ни.
Раздялата - с разплакани лица;
сърцата ни - за първи път съдрани.
Разбрах, че си ме търсил в сто жени,
но лятото ни как да се повтори?
Как друг така сърцето да плени?
Разбирахме се, без да си говорим.
Напълно платонично, но любов.
За теб дори живота си бих дала,
а ти за мен на всичко бе готов,
но нищичко не бях си пожелала.
И нека да остане кът във мен,
където ти си спомен в снежнобяло,
и случи ли се ден да е студен,
назад ще гледам, както в огледало.
Отчаяно ще шепна: “Покажи
ми лятото, което ни пробуди!
Как принцът във краката ми лежи,
в стомаха ми как пърхат пеперуди.”
Не искам среща. Ти ще разбереш.
Че няма как да бъде, както беше -
един до друг по пясъка горещ,
след нас море следите ни гасеше.
Не искам този спомен да руша.
Морето ще въстане с десет бала.
И после със какво ще се теша,
най-светлия си спомен разпиляла?!


ПРИЧАСТИЕ

Той се страхуваше много за всичко -
първо детето си как ще опази,
после - от завист - през всички вратички
мътна вода го заля на талази.

Той се страхуваше още за хляба -
кърпеше палто с ръкави протрити.
Крякаше клюката - крастава жаба -
с поглед във чашите, джоба, жените.

Той не отвръщаше - имаше класа.
Бяха спасение книги и кино.
Който е сядал със него на маса,
взел е причастие с хляб и със вино.


НАЙ-ХУБАВИТЕ ДУМИ

На сина ми Калоян

Най-хубавите думи не записах.
Рояците им шеметно летяха,
но аз да те люлея се улисах -
ръцете ми докрай заети бяха.
Най-хубавите думи са за тебе
и винаги за теб ще бъдат, сине,
но те не се побират във куплети -
текат без край, начало и без име.
И някой ден, когато мен ме няма,
когато ти е чоглаво и криво,
надявам се вселената голяма
все нещо да е скътала грижливо.
И нека тези думи, щом те зърнат,
да влязат в твоя сън като светулки
и слънцето изгубено да върнат,
което днес е в твоите рисунки.


ГОРДОСТ

Ще се пръсна от гордост - момчето ми цепи дърва.
То е само на десет, но иска да бъде отмяна.
Не че много ще свърши - то брадвата вдига едва,
но се радвам задето със жар, по момчешки се хвана.
Ще се пръсна от гордост - в ръцете китара държи
и макар и несръчно, под пръстите звън се излива.
И когато със книга унесен в леглото лежи,
осъзнавам, че в този миг, днес, съм безкрайно щастлива!