ПРОСТИ!

Илия С. Бобчев

ПРОСТИ!

В усилни дни, кога се давях
във грижи за насъщен хляб,
аз често моя дълг забравях,
родино хубава, към теб.

Нехаен в твоите страдания,
безсилен в твоята беда,
разбит от подли злодеяния
на твои глупави чеда,

и аз кат теб изпаднал, беден
в недрата ти се връщам днес…
Недей ме гледа с поглед леден -
прости на твоя син злочест!

Уви! Аз доста съм наказан
под тежестта на моя срам,
но пак, дори от злото смазан,
ще служа в твоя срутен храм.

——————————

сп. „Народна целина”, г. 3, кн. 7, 1928 г. Подписано: Л. Певецов


В БОРБА СЪС ЗЛОТО

Не чувствам лакти братски да допират
до изнурени в робски труд ръце;
сърца не виждам скъпи да замират
до мойто болно от тъга сърце.

Самин съм аз в борбите зли, жестоки
на първи ред срещу всесилен враг;
той рани ми нанася все дълбоки
и приближава се до моя праг…

Но не! Аз няма, няма да отстъпя!
Не! Жив аз няма да му се предам,
дори в кръвта си цял да се окъпя!
Не ще покрий туй знаме низкий срам!

Защото не за себе аз се боря
и се нагоре лудо се стремя:
с гърдите си аз нов път ще отворя
за тая мила родна мен земя!

Дори когато мойто тяло падне,
не ще угасне светлий ми завет:
души юначни, за доброто жадни
през моя труп ще минат с вик: напред!

——————————

сп. „Илюстрация Светлина”, г. 38, кн. 2-3, 1931 г. Подписано: Л. Певецов