ПЕСНИ ЗА ВОЙНАТА

Тодор Христов

ПЕСНИ ЗА ВОЙНАТА

1.
Окичен с китки и букети,
замина татко на война -
ведно със хиляди другари
да брани родната страна.

И вече той не се завърна.
До нас достигна само вест:
в челото право го улучил
куршум. Бащице мой злочест!

- Какво ли, майчице, е мислил,
когато е умирал той?
Дали за нас е горко плакал?
Дали сега е на покой?

- Не се заливай в сълзи, майко!
Аз чувам неговия глас:
той иска ний да бъдем горди,
той мисли, той тъжи за нас.

2.
Забиха камбани. Войските се връщат.
През сълзи и радост ги срещаме ний.
Те идат - и бодрост в очите им свети,
но болка горчива душата им крий.

Защото далече в страни непознати
оставиха гробници хиляди те…
И майка една ли тук син ще оплаква,
едно ли дете без баща ще расте?

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1919 г.


ПЪРВА ЛЯСТОВИЧКА

Прекоси като стрела небето,
сви през двора, шумно изчирика
и над стряхата се спре.
Тъй човек готов е да извика
радостен, когато отдалече
родния си край съзре.

- Птичко мила, твоята къщурка
там е, дето лани я остави,
там е, не плаши се, надникни.
Никой зло тук няма да ти прави -
стари сме приятели ний с тебе,
влез в гнездото, отдъхни.

И подхвръкна шумно тя, доволна,
че без грижи пак ще заживее
сред лазури и цветя…
Гледай, черна точка се люлее
в синевата на небето светло -
гледай колко весела е тя!

Прекоси като стрела небето,
сви през двора, шумно изчирика
и над стряхата се спре.
Тъй човек готов е да извика
радостен, когато отдалече
родния си край съзре.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1919 г.