ПОСЛЕДНАТА НА ПОСЛЕДНИЯ

Павлина Гатева

ПОСЛЕДНАТА НА ПОСЛЕДНИЯ

Ние с тебе не бързаме.
Дните ни са броени.
Като глътки вода са в манерка
на някой пустинник,
като капки живот - в обречено
с тумори време,
като глюкозата в банка,
която ни вливат в системи с усмивка.

Предизвестен е краят ни,
толкова пъти препъвал
уморените ни обувки
с изпокъсани връзки и фортове.

Не, не бързаме.
За мен ти си Последният.
Последната съм за тебе.


НАД КОЛЕДНАТА ПОГАЧА

Само Тъжна жена
знае какво да даде на Тъжния мъж
тълкова много тъга има в душата й.
Толкова жажда да бъде добра,
която навътре струи,
не навън,
защото тя има малко приятели.

За нея ще кажат -
студена е и е зла,
а тя е просто Тъжна жена,
омесена от тестото
с тъга необятна.
После някой пределял
тестото на две
и омесил една Тъжна жена,
а другата част от тестото
- за нея нямам понятие.

Но когато Тъжният мъж
внезапно се появи,
върху Коледната погача
не сълзи ще закапят,
а Витлеемски звезди,
защото тъжните хора
ще се отучат да плачат.