АНКЕТИ

Тома Измирлиев

АНКЕТИ

Поизпразнят ли ти, братко, нейде портмонето,
няма смисъл чрез протести грижи да създаваш:
в нашта правова държава тъй си е адета:
не намажеш ли колата, тя съвсем не шава.

Ако много ти е мъчно за парите грешни,
оплачи се, дето следва, кротко за рушвета -
край ще сложат там на твойте мъки безутешни,
като назначат набързо някаква анкета…

Видиш ли пък цял затънал в кражби и афери
някой големец държавен, ти недей се муси -
тъй било е - тъй ще бъде в родните ни сфери,
всеки гледа от казана нещичко да вкуси.

Ако пък случайно страдаш от излишна честност,
оплачи се, ако смееш, да речем на кмета.
Не изчезнеш ли набърже нейде в неизвестност -
ще дочакаш резултата на една анкета…

Счупят ли ти кокалите в някой глух участък,
или пък те понатупат ей така - за здраве,
зарад някакъв си дребен на гърба израстък
срамота е да се сърдиш и въпрос да правиш.

Тупнали те - ще ти мине; що да дигаш врява -
ний сме правова държава, с западна просвета!
Ако пък боли те много, имаш пълно право
да поискаш и отплата, даже и анкета!

Но прости ми, бедни братко, сигурно не знаеш
как се правят в нас анкети - слушай и разбирай, -
да речем, че те пребият нейде полицаи,
в миг ще пратят там „началник” да ги анкетира.

Утре той пък ще понатупа някого за здраве -
тях ще пратят да му правят правова анкета…
Тъй едни със други, братко, те ще се сменяват,
само ти, пребит и скълцан, цял живот ще креташ.

——————————

в. „Ново време”, 25.07.1932 г.


СЪНЧЕЦ ХОДИ

Сънчец ходи из горица,
води Ганчо за ръчица,
в златна люлка го люлее,
сладка песничка му пее:

- Нани, нани, мамин Ганчо,
под атлазено юрганче,
спи ми кротко и спокойно,
спи дълбоко и достойно.

Спинкай в люлчица красива,
днеска, синко, се открива
и Народното събрание -
сладко, сладко там да наниш.

Нани, мое депутатче,
редом с твойто малко братче,
сладко сънче да сънуваш
и в съня си да гласуваш

всеки ден по два закона,
та народът да те помни -
как си умно, разсъдливо,
деловито, работливо…

А когато се събудиш,
няма, синко, да се чудиш:
пред гишето нареди се
и заплатата вземи си…

——————————

в. „Утринна поща”, Хасково, 30.10.1932 г.


ЗНОЙНО ПЛАДНЕ

Като леке от телешка яхния
върху непрани сини гащи,
захвърлено в небесната тепсия,
се хили слънцето и праща
ужасна жега, задух и омара
и те пече на скара.

Огромен връшник над глава нахлупил,
градът от скука се прозява,
паветата са жежки - сякаш с жупел
насипал ги е някой дявол.
А вятърът, изплашен в тая жега,
на сянка нейде бега.

Площадите са пусти - сякаш чума
е минала с коса оттука, -
ни смях, ни шум, ни викове, ни дума.
Да чуеш петимен си в тая скука
каквото иска някой да ти каже -
да те напсува даже.

Влечеш се жив заспал по тротоара,
пресичаш улиците сиви,
препъваш се в дежурните стражари,
и просто: ще ти се да бъдеш бивол,
да се изтегнеш в тоя пек пустинен
във блато с хладна тиня…

Еснафите на сянка се прозяват
и хъркат в зноя летен,
по улиците мърша пес минава -
защо ли няма някой да се сети,
да припне там след него бърже
и тенекия да му върже?

Та трясъкът на тая тенекия
и тропотът безгрижен
поне за малко да раздвижи
задрямалата в зноен сън чаршия
и мъничко живота да разпали
у хората заспали!

——————————

в. „Щурец”, 1.09.1934 г.


ВЪЛШЕБНАТА КНИЖЧИЦА

Тая книжчица чудесна
лелка ми я подали
и по нея вече лесно
пиша стихчета доли.

Щом я взема и отволя
и погледна тайно там,
почвам в лими да говоля,
песни да измислям знам.

Щом пък се в тила почеша,
вдъхновявам се завчас -
като детска поетеса
стихчета належдам аз.

За цале и за палати,
за звезди и бащин дом,
и за птичките клилати
пиша бълзо том след том.

Мама, кака, лелка, дедко
се събилат поклай мен,
ладват ми се и ме гледкат
всеки час и всеки ден.

Само бабката ми мила
си мълмоли със мелак:
- Огън има мойта Лила,
ето на, бълнува пак.

Плостичка е мойта бабка,
и от стали векове,
не лазбила тя голката
от детински стихове…

——————————

в. „Щурец”, 9.11.1934 г.


КОЛЕЛО

В луксозни, разноцветни пликчета
изпращаше й писъмца
и в тях разказваше й в стихчета
за любовта на две сърца.

И тя бе също нежно влюбена
във поетичния младеж
и любовта им непринудено
се увенча с честит годеж.

Щастлива беше годеничката,
щастлив бе младият поет,
и пак й пращаше той пликчета
ведно със някой скъп колет.

Затрогната от радост, тихичко
отваряше колета тя,
а после пликчето със стихчета
на поетичната душа.

Тъй цяла пролет те се радваха
на всеки спомен и сюрприз.
През месец юни стана сватбата
в един затънтен параклис.

И пак помъкна той пакетчета
с обувки, рокли, пудра, крем,
а пликове с лирични стихчета -
на два-три месеца един!

Летяха вихрено годините,
завъдиха се куп деца,
но пак се любеха двамината
с младенческите си сърца.

По дълг и навик пак той носеше,
но не куплети с огън свят,
а денкове, торби и кошници
със дрехи, хляб и зарзават.

——————————

в. „Весело утро”, 23.10.1935 г.


АВТОБИОГРАФИЯ

Извъдил съм се между хората
в света без никакви покани:
не пели ангели в просторите,
не били даже и камбани.

Едничка само акушерката
над мене взела да се вайка:
„Главата му не е по мерката,
ще стане май нехранимайка”

А… право имала си бабата
така печално да въздиша:
негоден за полезна работа,
аз почнах стихчета да пиша.

И своя хумор занимателен
така трогателно аз лея,
че злополучните читатели
разплаквам, вместо да разсмея.

——————————

в. „Щурец”, 25.10.1935 г.