Муса Магомедов

превод: Михаил Маринов

Връстнице моя, с тебе се простих!…
Но все така завинаги ще помня,
когато ми поднесе хладна стомна,
тъй жаден бях, но капка не отпих.
Връстнице моя, с тебе се простих!

Когато ме погледна с поглед лих
и с горско цвете беше ме дарила,
не зная как тогаз намерих сила
и да откажа твърдо се реших.
Връстнице моя, с тебе се простих!

Изплашено сърцето като птиче
аз знаех че в гърдите ти трепти.
Като мома нагиздено момиче,
нарочно край дома вървеше ти.

Не трогвах се от грижите ти аз -
хлапакът весел може ли да страда!
Разбил съм нос - ще зарасте завчас,
ще зарасте до следващата свада.

И в туй момчешко, смешно тържество,
не виждах аз момиченцето тънко
и може би се смеех твърде звънко,
за да покажа свойто мъжество.

… Словата на очите щом открих,
разбрах, че има устни, има мъка.
И с нея дълго, дълго бях в разлъка.
Намерих я. И с „Не!” се примирих.
Връстнице моя, с тебе се простих!

Не идвай ни насън, ни в моя ден,
не тревожи съдбата ми нелека.
Нали вървиш по своята пътека,
не спомняйки си повече за мен.

И аз ще бъда може би жених,
или самотник в есенното злато.
На теб желая топло, знойно лято
и дом добър, и кът семейно тих…
Връстнице моя, с тебе се простих!