ПАРИЖ
превод: Любомир Дойчев
Познавах аз един чудак,
в живота си изпъстрен с грижи,
да бъбри непрестанно
за Париж.
За него се говореше дори,
че още в свойте ученически години
желал и вечно бил загрижен,
ще може ли веднъж поне
да иде във Париж.
Мечтата му бе станала привичка
и тъй пътуване, уви,
спохождаше му сънищата всички.
За него той разказваше със жажда,
във себе си венец му бе изплел,
затуй бленуваната негова мечта
в живота му, след време
стана цел:
да иде във Париж.
Това пътуване - мечтата му в света -
желаеше го страстно, всеотдайно
и дал би себе си, дори
веднъж поне
да иде във Париж.
И ето, на,
в един жадуван ден,
от щастие - опит и заслепен -
той тръгна с трена
към Париж.
Но щом - напред
във утрото съзря,
след дълъг път - на Айфел кулата -
една коварна мисъл
го обзе:
- Дали, дали
животът му би имал смисъл
без бляна му за чудния Париж?
Какво от туй,
че той ще бъде там,
когато блянът му за чудния Париж -
ще отшуми?…
Тогаз?…
Тогаз във него пламна страх,
за който хората и днеска още
не го оправдаха…
И вместо да пътува към Париж,
той слезе в спирката
на Сен-Денис.
И в утрото на следващия ден,
той върна се обратно със багажа…
И днес, пред хората,
от бляна вдъхновен,
разказва пак с предишната си жажда,
че дал би себе си дори,
веднъж поне
да иде във Париж.
