ТАЙНАТА СТАЯ
ЛЮБОВ
То е любов!
Не на думи и в стихове пламенни.
В нея няма клишета -
няма нищо подправено.
Няма вричане. Няма жестове
кръгли и златни.
Тя е просто обичане.
Тя благодат е!
Имаш от всичко по много
и с пълни шепи раздаваш.
Имаш един чуден бинокъл
за свързване с Необята…
То е любов!
То е случване - лятно и ясно.
Светиш отвътре навън -
светулки в очите ти бляскат.
Само не поглеждай лукаво
надолу - към ниското.
Не се изкушавай, не смей
нещо още да искаш!
Човешката жажда няма
няма насищане.
Не обиждай великата щедрост!
Тя е любов за виждащи…
РАПСОДИЯ В СИНЬО
Капка дъждовна
в Окото на тишината.
Планината - след молитва -
безмълвна и хладна.
Златни мисли покълват
от утрото росно.
Птича песен разпръсква
електричество розово.
Крехък ирис отваря тихо
влажни очи - плаче.
„Рапсодия в синьо”
в долината звучи.
Тишината прозрачна е.
Капки дъждовни
от лицето на Бога се стичат.
Сълзите ми безсловни
на молитва детска приличат.
ПИСЪКЪТ САМОТЕН НА ТРОХИТЕ
не, не знам каква съм
и от каква мая съм,
и може ли да втаса болката
в съдът - възтясната ми кожа?
да, страх ме е от ножа черен
на Съдбата
от писъкът самотен на трохите
и от ехото на висините,
във което не отеква моя глас!
боса, гола, гладна, лиха…
с хиляди въпроси за вечеря
или безвъпросна, тиха щерна -
…все това страхът сънува
и на яве, и отвъд…
меси хлябът ми скръбта,
макар че още е живот!
КОГАТО…
Когато стигна Тишината,
ще позная жълтата трева.
Ще бъда дума във зачатък.
Ще бъда Дао. Кръг. И синева.
Когато струните притихнат
и няма помен от „защо…”
Ще стана песен, стих и вино.
Ще бъда празник. Пиршество!
Когато гарван във тревата
подири зрънце светлина -
ще го нахраня с тишината си.
И с писъкът му пак ще се родя.
МНИТЕЛНОСТ
Съмнението!
То е сянка. А сянката е дявол.
На светлината присмяла се луната.
Радост за Лукавия.
Но който е безгрешен, нека пръв
да хвърли камък!
Само ангелите нямат грях и светят
равно.
Не че търся оправдание
за лукавата си черна мисъл…
Но изречена на глас мнителността
е кукумявков писък
и над съвестта ми още по-зловещо
висва.
Набеденият
прекръства бавно мрака,
светлина разлиства
и великодушно ме погалва.
Ала в мен вината отривисто
пожарища
запалва.
Прошката е дял от Кръста -
рана величава
равна
на самопожалване.
БЕЗЛЮБОВИЕ
Изпратете ми малко любов.
Моля ви!
Изплетете ми шапка и шал.
Тази зима е зло своеволие -
наказва всеки, който нещо е дал.
Тази зима е вещица виелично черна
и беснее от всяко добро.
Разпилява магии коварни.
Пъклен огън.
Самодивско хоро
свечерява душата й празна.
Тази зима е кръст. Наказание.
Който няма любов - се терзае.
И страда.
Който има - тя му я взима.
Изтлява.
Изпратете ми малко любов.
Моля ви!
Изплетете ми шапка и шал.
Болна съм! От безлюбовие.
Нека ме стопли онзи, който
двойно е дал.
ТАЙНАТА СТАЯ
Заключвам тишината
в Тайната си стая.
Оставам по Истина.
Гола и пред-мислеща.
Волна и пред-чувстваща.
Начало и Край.
Всичко съм! - Будуване и сън.
Мироздание малко.
Знам и Не знам.
Няма излизане! -
Тишината
Ме заключва в Тайната….
