ИСТИНАТА

Денис Олегов

“Кажи ми, американецо, в какво се състои силата? В парите ли? И брат ми казва, че в парите. Ти имаш много пари. И какво? Аз мисля, че силата е в истината! На чиято страна е истината, той е по-силен!” - из филма „Брат 2″

Истината. Тя ни кара да чувстваме, че всяко наше дело е правилно, честно, справедливо. В нашата история са нашите истини, които откриваме само ако сме достатъчно силни да извървим своя път.

В онзи момент, в който се изгубим в лабиринта, попадаме в капан. Защото във всяка една минута шепа хора, изравнили се с боговете, определят каква да бъде днешната истина - оперират я, пришиват и ампутират крайници, променят умове, души и сърца.

Шепата повежда след себе си огромни тълпи от осакатени умове само за да задържи тази сила - по-тленна от всичко. Върволицата от аморфна маса е забравила да се бори - тяхната справедливост е настроената истина от богоизбраните.

А за толкова битието е принизено до парите. Цели цивилизации, основани на материализма. Материя, материя, материя! Това са ценностите, целите, стремежите, смисълът. За какво ни е истина? Та тя е спусната отгоре. Всичко е решено. Само цветовете и рамките се менят. Онази шепа хора бавно изсмуква същността на продалите се души.

Мразим се. Воюваме. Избиваме се. Защо? За да доказваме чуждите истини, вместо своите и да прилагаме своята сила, но с чуждия ум. Оставаме “dasman”, комуто не е нужно да мисли, да се стреми. Общество на последователи, не на личности.

Истината се превръща в сила, стига да е продиктувана от нашия собствен разум. Защото ние трябва да осъзнаем каква е нашата истина, къде е скрита тази сила.

А това става едва тогава, когато поемем към върха на планината, борим се за целите си и живеем, за да бъдем щастливи, а не да сме подчинена част от една маса без разум. Не е трудно.