ПРИЗНАНИЕ

Пеньо Пенев

ПРИЗНАНИЕ

Милоока жена, белонога! -
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена…

Черноока жена, белоръка! -
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана…


ПО ПЪТЯ

На Г. Джагаров

Ако сълзите,
набрани в очите,
не избършеш -
ще можеш ли леко
да вървиш
през простора на дните
и да гледаш
далеко, далеко?

Ако болката,
в гърлото накипяла,
по стръмния път
към далечния връх
не преглътнеш
в самото начало -
как ще поемеш ти
дъх?


МАЙЧИЦЕ

Моя родна земя! Моя майко добра!
Земьо, майчице мила!
Дай ми вечната жажда на свойте недра,
своя порив и сила!

Помогни ми в съмненията и умората,
изпий мъката стара!
Научи ме на вярност и обич към хората,
научи ме на вяра!

Научи ме да вярвам в доброто, в човека -
и към бялата пролет
ти, сърце на сърцата, открий ми пътека!
Крила дай ми за полет!